Лора Себастьян - Повелителката на дима

— Казвам, че не съм бил доверено лице на императора и не зная за неговите планове, отнасящи се до низвергнатата Принцеса на пепелта и отвлечения принц.

Тонът на Матин е равен. Макар думите му да не разкриват нищо, някои от каловаксийците все още продължават да крещят обиди към него, пренебрегвайки астрейските си похитители, които се опитват да ги усмирят. Устните на Драгонсбейн се изкривяват и за секунда си помислям, че ще му се нахвърли, но вместо това тя впива присвитите си очи в него, сякаш той е уравнение, на което не може да намери решение. Тя прави знак на един от членовете на екипажа, който без никакво колебание прокарва ножа си през гърлото на надсмиващия се каловаксиец. Кръв бликва от раната и тялото се строполява на земята с глухо тупване. Каловаксиецът дори няма време да изпищи, а аз трябва да прехапя езика си, за да не извикам от изненада. Сьорен обаче дори не мигва. Не отмества очи от Матин. След малко погледът на Драгонсбейн се премества върху Сьорен.

— Вие доказахте, че сте твърде безполезен във воденето на разпити, принц Сьорен — казва тя на каловаксийски, произнасяйки отчетливо всяка една дума, така че всички наоколо да я чуят. Сьорен поклаща глава в несъгласие и отваря уста да каже нещо, но бързо я затваря отново.

— Не е безполезен — пристъпям напред аз. — Каловаксиецът не отговаря на въпросите, които вие задавате, но каза ужасно много.

Драгонсбейн накланя главата си встрани.

— Не съм сигурна, че онова, което чуваш…

— Низвергнатата Принцеса на пепелта и отвлечения принц — повтарям аз. — Това е версията, която се разпространява. Но ти не си затворник, нали, Сьорен? Ти не си окован във вериги, свободен си да се разхождаш. Ти си на наша страна по свое желание.

Сьорен разменя поглед с мен, очите му блестят в знак на разбиране.

— Аз не бях отвлечен, Матин — лъже той, като поставя ръка върху рамото на мъжа. Матин помръдва с рамо, за да отхвърли дланта му.

— Тогава курвата трябва да те е примамила… използвала е езическо заклинание, за да те омагьоса — изрича хапливо той достатъчно силно, за да го чуят всички наблюдаващи. — Иначе принцът, на когото служех, никога не би предал братята си.

Из палубата се разнася шепот, но минава известно време, преди да осъзная, че той говори за мен. Сьорен трепва при думата курва , но аз не съм сигурна дали да се засмея, или да отвърна. И двете няма да помогнат. Каквото и да кажа, то няма да разклати достатъчно недоверието у Матин към Сьорен, за да го накара да говори. И Драгонсбейн не може нищо да направи, включително и с мъчения — сигурна съм, че дори и с тях не би се огънал. Не, единствено Сьорен може да го пречупи, така че оставам безмълвна и оставям той да го стори.

— Нямаше магия — казва Сьорен. — Само истината, която бях твърде изплашен да прозра преди. Истината, която мисля, че и ти знаеш много добре: баща ми е страхливец и тиранин.

Матин остава мълчалив дълго време.

— Императорът разшири териториите ни по време на управлението си и отвори нови възможности за търговия — заявява той накрая.

— Не, Матин — казва Сьорен, като поглежда насъбралата се тълпа и произнася думите високо, така че всички да го чуят. — Баща ми седна на трона и стана мързелив. Задоволява се с пировете и с това да бъде почитан като бог. Но що за бог би пратил хората си да се сражават в битка, която той самият е твърде уплашен да води сам? Той не е воювал повече от две десетилетия, защото смята своя живот за много по-ценен от твоя, но аз не мисля, че това е така. Твоята съпруга и дъщеря ти също няма да се съгласят с него.

Матин се стяга, преди да обърне глава и да погледне заплашително към Сьорен.

— Мислиш ли, че щеше да си по-добър? Как, когато поставяш една астрейска курва над твоя народ?

Преди да усетя жилото на тази дума отново, юмрукът на Сьорен се стоварва върху лицето на Матин, който се превива на две, а от устата му започва да капе кръв. Сьорен сграбчва вързаните му китки и го издърпва рязко нагоре, обръщайки лицето му към мен.

— Ще се извиниш — казва той, дърпайки силно ръцете на Матин, докато те почти изкачат от ставите. Матин потръпва. Когато очите му срещат моите, в тях има само омраза.

— Не — изрича злобно Матин. Сьорен стиска челюсти и дърпа силно ръцете на мъжа, докато той не извиква.

— Името й е кралица Теодосия и ако не се извиниш за проявеното неуважение, ще позволя на нейните хора да те отведат и ще опиша на съпругата ти последните мигове от твоя живот, за да узнае колко жалко си умрял.