Лора Себастьян - Повелителката на дима

И само една причина да направи точно това.

След случилото се за останалите каловаксийци няма спасение и смъртта им е бърза и кървава и покрива с петна палубата на „Гордост“. Драгонсбейн нарежда на няколко души от екипажа да се погрижат за телата. В гласа й няма и капка колебание. По същия начин би ги помолила да почистят разлялата се бира. Мъжете и жените изпълняват нарежданията й, преди тя да освободи останалите от тълпата. Андерс се появява отдолу, очите му безпристрастно оглеждат осеяната с тела палуба. Когато вижда обаче Павлос, той замръзва на място. Пробива си път към нас през разпръскващата се тълпа и застава по-близо до Драгонсбейн, отколкото смятам, че е подходящо, със смръщени от тревога вежди. Тя сигурно също се чувства неловко от неговата близост, защото прави крачка встрани.

— Какво стана? Добре ли сте? — пита я той, а тя махва с ръка да разсее тревогата му.

— Добре съм — отвръща тя, преди очите й да се присвият към Сьорен. — Един от пленниците ме нападна, но принкити го спря — усилието, което прави, да признае собствената си слабост, едновременно с похвала към Сьорен, е очевидно.

Въпреки че Сьорен не разбира думите, изглежда се досеща за вложеното чувство. Той кимва към Драгонсбейн, но мъдро си замълчава.

— Той те е спасил — произнася бавно Андерс, а отказът му да повярва прозира във всяка дума.

Драгонсбейн настръхва от казаното. Поглежда към Сьорен — любопитството й явно надделява.

— Защо? — пита го тя на каловаксийски, ала той вдига рамене.

— Наистина вярвам в онова, което казах — аз съм на ваша страна.

Драгонсбейн се намръщва и мога да позная, че все още не му вярва.

— Можем да го използваме — казвам аз на астрейски. — Чувството му за вина е истинско и го подтиква да постъпва така. Много по-полезен ни е като съюзник, отколкото като затворник.

Ноздрите на Драгонсбейн се разширяват.

— Той е един от тях. Никога няма да ни е съюзник — отвръща тя, преди да се обърне отново към Андерс. — Трябва да говоря час по-скоро със семейството на Павлос. Измъкна ли някаква информация от пленниците долу?

В първия момент си мисля, че Андерс ще пренебрегне въпроса й и ще иска да чуе повече за опита за убийство на Драгонсбейн, но накрая той кимва.

— Всеки от тях проговаря доста лесно, но, както обикновено, е трудно да се провери достоверността на казаното с останалите затворници.

— Какво може да бъде потвърдено? — пита тя. Очите на Андерс проблясват към мен, после към Сьорен и обратно към Драгонсбейн.

— Не съм сигурен, че е разумно да обсъждаме това пред тази смесена компания, капитане — казва той предпазливо.

— Принкити иска да ни помага — казва тя на астрейски. — Може би трябва да му позволим да провери коя информация е вярна. В края на краищата той и Тео познават каловаксийците по-добре от всеки друг.

— Принкити съм аз, нали? — прошепва ми Сьорен на каловаксийски. — Никак не ми харесва този прякор.

— Мисля, че вече нямаш избор — шепна в отговор.

— Тихо — сопва ни се Драгонсбейн. — Каква информация, Андерс?

Той все още се колебае, поглеждайки несигурно към Сьорен.

— Историята, която се носи из страната, е, че принкити бил отвлечен от кралицата, след като е убила тейна и е избягала. Императорът предлага един милион златни монети за главата й и пет милиона, ако му я доведат жива.

Намекът смрази кожата ми. Кълна се, че по-скоро сама ще сложа край на живота си, отколкото да позволя на някого да ме върне жива на императора.

— И ние чухме нещо такова. Има ли някакви награди за принкити? — пита Драгонсбейн. Сьорен изпухтява сърдито.

— Десет милиона за принкити — казва Андерс. — При условие че бъде предаден здрав и читав. Дори само един от пръстите на краката му да е наранен, наградата отпада.

— Императорът всъщност не желае синът му да се върне, но народът обича своя принц и затова той създава тази илюзия, за да запази добрата воля на хората. През цялото време обаче е наясно, че рискът да привлече с това повечето ловци на глави е твърде голям — казвам аз. Драгонсбейн и Андерс се обръщат към мен, изненадани, че съм проговорила. — Всички познават Сьорен като воин. Ако беше отвлечен, той нямаше да се даде без бой — продължавам аз. — Нараняванията са неизбежни, така че колкото до тях, Сьорен е загубена кауза. Ще съсредоточат усилията си върху мен, точно както иска и императорът.

Драгонсбейн повдига вежди в недоумение, но кимва, обръщайки се към Андерс.