Лора Себастьян - Повелителката на дима

— Какви вести ни носят от Астрея? — питам, обръщайки се към Драгонсбейн.

— Никакви — признава тя през зъби. — Все още.

— Смятам, че ще са по-словоохотливи пред своя принц — казвам аз и посочвам Сьорен до мен. Той също не разбира какво казвам, но разпознава титлата си и челото му се сбръчква.

— Накрая ще ни кажат онова, което искаме да узнаем — заявява Драгонсбейн, махвайки пренебрежително с ръка.

— Наистина ли ще го направят? — питам. — Останах с впечатлението, че обикновено това не се случва.

Очите на Драгонсбейн намират Сьорен зад мен, но преди да го смъмри, аз продължавам.

— Сьорен е техният принц. На него те ще кажат истината, ако той ги убеди да се обърнат срещу императора. Мнозина от тези мъже го познават или поне са чували за легендарните му умения в битка. Може би са по-лоялни към него, отколкото към баща му.

Обръщам се към Сьорен и му прошепвам на каловаксийски:

— Нуждаем се от новини от Астрея, а те няма да ни кажат нищо и затова тя ще ги убие.

Лицето му трепва, преди отново да си възвърне спокойствието.

— Хитро — успява да отвърне той. — Ето защо никой не може да опише нея или кораба. Ето защо никой не знае коя е тя.

— Никой няма да пусне слухове в двора, че си се разбунтувал срещу баща си, а там все още имаш съюзници — добавих.

В изражението му проблясва разбиране.

— Вземи информацията и ще можем да спасим неколцина. Ще ги превърнем в наши шпиони.

Той кимва, преди да застане лице в лице с Драгонсбейн.

— Капитане — започва той, запъвайки се на астрейската дума. Възхитителен опит, но само толкова може, затова превключва на каловаксийски. — Ако ми позволите да ви сътруднича, аз ще докажа своята преданост.

Драгонсбейн се колебае, очите й се стрелкат из наблюдаващата я тълпа.

— Побързай — казва тя на каловаксийски, преди да превключи на астрейски. — Така или иначе, всичко ще приключи по същия начин.

Членовете на астрейския екипаж прихват в смях. Въпреки че Сьорен не може да дешифрира какво точно е казала тя, схваща достатъчно. Поема дълбоко въздух, преди да погледне към каловаксийските мъже, застанали на колене. Отнема ми няколко секунди да разбера, че той търси познато лице. Минават още няколко, преди да го намери.

Сьорен прикляква пред един мъж на двайсетина години, с руса коса, достатъчно дълга да покрие ключицата му. Мъжът го поглежда със сърдити, яркозелени очи. Ръцете му са извити назад, завързани с разнищено въже, а над него стои астреец, когото не разпознавам, с нож, опрян в шията му.

— Матин — казва Сьорен с тих и мек глас. Предполагам, че се опитва да звучи утешително, но мъжът съвсем не е успокоен. — Помогни ми да ти помогна, Матин.

Матин остава безмълвен, очите му са приковани в палубата, в краката на Сьорен.

— Искаш ли да видиш отново съпругата си? — пита Сьорен, гласът му се изостря. — Дъщеря ти, на колко годинки е сега? На четири?

Тези въпроси карат Матин най-после да погледне Сьорен, изражението му е колебливо, но все още не казва нищо.

Сьорен се изправя на крака.

— Добре. Има и други — казва той и понечва да се отдалечи от Матин, макар че го прави много бавно.

— Чакай — казва едва чуто Матин след няколко секунди. — Ще говоря с теб. Ако ми позволиш да живея, ще говоря с теб.

Очите на Сьорен ме стрелват за миг, в тях проблясва несигурност, преди той да се върне при Матин.

От останалите каловаксийци изригват подигравки, наричат Матин предател и с още далеч не толкова щадящи думи, които разбирам само наполовина. Ала не са от всички, забелязвам. Има някои, които се взират тихо и замислено в земята.

Да се измъкне информация от Матин, се оказва много по-трудно, отколкото очакваше Сьорен, и с всеки изминал миг усещам как чувството му на безсилие нараства. Моето собствено търпение се изчерпва все повече, а Драгонсбейн дори не си прави труда да прикрие раздразнението си, докато крачи по палубата. Малкото членове на екипажа, които пожелаха да говорят, бяха отведени долу, така че да може да се потвърди информацията, дадена от тях. Голяма част от каловаксийците обаче са още тук, коленичили пред астрейските си похитители, които притискат ножове в шиите им.

— Завърна ли се в Астрея спасително-издирвателният отряд, изпратен от императора? — пита Сьорен вероятно за пети път. Матин отново свива рамене, доколкото му е възможно, заради здраво вързаните му китки зад гърба. Въпреки че се беше съгласил да говори, обидните подигравки на моряците от кораба му го караха да размисли. Астреецът, охраняващ Матин, чието име по-късно научих, че е Павлос, впива острието малко по-силно в шията на Матин, от което той потръпва.