Лора Себастьян - Повелителката на дима

Здесь есть возможность читать онлайн «Лора Себастьян - Повелителката на дима» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2019, ISBN: 2019, Издательство: Егмонт-България, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Повелителката на дима: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Повелителката на дима»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Свободата има своята цена…
Белезите изчезват и пепелта се отмива, но истинската кралица никога не забравя.
Теодосия не носи вече короната от пепел. Тя е възстановила рождената си титла и е пленила принц Сьорен. Но народът й е все така под тиранията на императора. Сега тя е на хиляди километри от Астрея и от трона си.
За да освободи страната си, ще има нужда от армия. Само че за намирането й, тя трябва да се довери на леля си — ужасяващия и коварен пират Драгонсбейн. А според нея, армия може да се осигури само и единствено чрез изгоден брак. Нещо, което нито една астрейска кралица не е правила досега.
Тео знае, че свободата си има цена, но въпреки това е решена да намери начин да спаси своето кралство, без да погуби себе си.

Повелителката на дима — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Повелителката на дима», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Те не отвръщат на стрелбата — казва той след малко. — Само ние стреляме. Сигурно сме ги изненадали и сега са объркани и се чудят какво да правят. Ще бъдат лесна плячка.

Трудно е да си представя каловаксийците объркани. От опит знам, че те винаги са били издръжливи и непреклонни воини, винаги с две крачки пред своите врагове, но не е случайно, че Драгонсбейн успяваше да им се изплъзне толкова дълго. Въпреки всичко аз я уважавам.

— Какво ще се случи сега?

Той се замисля малко, тъмните му очи стават все по-угрижени.

— Скоро ще развеят бялото знаме, което означава, че се предават.

— Знам какво означава белият флаг — казвам аз. — Каловаксийците го използват като метафора, чувала съм, че не държат такива неща на корабите си, смъртта е за предпочитане пред отстъплението.

Той се разсмива.

— Това са силни думи, но са само думи. Каловаксийците имат инстинкт за самосъхранение като всички други. И долните си ризи ще развеят, ако се наложи.

Боговете са ми свидетел, че съм виждала каловаксийски придворни да се газят и потъпкват един друг, за да спасят репутацията или гордостта си. Мога само да си представя какво биха направили, ако животът им е застрашен. И докато си мисля за това, отново си припомням как в тунела бях опряла камата си в гърба на Сьорен. Спомням си как ми казваше да го направя.

— Предполагам, че Сьорен е в безопасност в карцера, нали? — питам Спирос.

— Той си има пазачи, които да го държат вътре — смръщва се Спирос.

— Както и аз си имам?

— Неговите далеч не са толкова дружелюбни като мен — изсумтява той.

— А като се предадат каловаксийците? Какво следва?

Спирос се обляга на вратата срещу мен и скръства ръце пред гърдите си.

— Ще спрем до тях и ще закрепим нашия кораб до техния. Не е нужно да ти казвам, че каловаксийците са коварни — ще поставят част от хората си в засада, надявайки се да ни изненадат, докато сме на кораба им. Предполагам, че го смятат за тяхна хитра тактика, но всички го правят. Ние първо изпращаме най-силните, готови да се бият, и каквато и съпротива да срещнат, те бързо я отстраняват. Обикновено това е моята задача.

— Звучи ми опасно. Особено след като на дуела Артемизия те победи така умело.

Спирос се усмихва смутено и потърква врата си.

— Дуелите се различават от битките. И Арт го знае. В битките няма грациозност, няма нужда от стил. Човек само трябва да се движи по-бързо и да удря по-силно, отколкото противника. Дуелирането е повече като танц — уважаваш партньора си, разбираш го. То е колкото игра на шах, толкова и спорт. И точно тази част съм позанемарил.

— А после? — подтиквам го аз.

Той свива рамене.

— После и останалите от екипажа се качват на кораба им. Взимаме каквото ни е нужно — пари, дрехи, ценности. Капитанът се опитва да измъкне някаква информация от тях, но дори и с опрян в гърлата им нож те се страхуват повече от императора. Рядко казват нещо полезно, а дори когато проговарят, обикновено се оказва фалшиво.

— И тя ги убива — довършвам аз. Едва ли е спортсменско, но и завладяването на беззащитни страни не може да се нарече справедливо.

— Всичко ще свърши не след много дълго — казва Спирос.

Кимвам, макар и да не го слушам. Една неочаквана идея се заражда в главата ми и бавно придобива форма. Тя ще означава да действам бързо и да тръгна срещу заповедите на Драгонсбейн, но колебанието ми трае само няколко секунди, преди да отправя към Спирос най-очарователната си усмивка.

— Мога да си представя колко ти е трудно, Спирос, да си затворен тук с мен, докато там се случват всички тези неща.

Спирос се намръщва и повдига едното си рамо.

— Нямам нищо против — отвръща той, но очите му издават лъжата.

— Поне си на много по-сигурно място — продължавам аз.

Вместо да го успокоят, думите ми го напрягат още повече.

Отблъсква се от вратата и закрачва в каютата.

— Скоро ще свърши — казва отново той.

Преструвам се, че обмислям казаното за малко.

— Дали ще се получи — произнасям бавно аз — ако последното нещо, което видят онези каловаксийци преди смъртта си, съм аз?

Спирос се смълчава за малко.

— Драгонсбейн даде изрична заповед да стоиш в каютата си.

— Разбира се — отвръщам му. — Моята леля иска да ме предпази, разбирам го. Но аз няма да съм застрашена от никаква опасност, ако вече сме се качили на борда им. Ти самият го каза.

Думите ми достигат до него и го разколебават, да не говорим за желанието му да бъде част от цялото нападение. Но не е достатъчно. Верността му към Драгонсбейн е непоколебима. Опитвам друга тактика и снишавам гласа си.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Повелителката на дима»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Повелителката на дима» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Хейзел Хантер - Себастьян (ЛП)
Хейзел Хантер
Себастьян Хаффнер - Заметки о Гитлере
Себастьян Хаффнер
Лора Роуланд - Дим Мак
Лора Роуланд
Артур Гиваргизов - Дима, Дима и Дима
Артур Гиваргизов
Себастьян Кастелл - Клинок предателя
Себастьян Кастелл
Себастьян Фолкс - Энглби
Себастьян Фолкс
Лора Себастьян - Замки на их костях
Лора Себастьян
Лора Штейн-Скавронская - Лора
Лора Штейн-Скавронская
Себастьян де Кастелл - Чёрная Тень
Себастьян де Кастелл
Отзывы о книге «Повелителката на дима»

Обсуждение, отзывы о книге «Повелителката на дима» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x