Лора Себастьян - Повелителката на дима

Всяка страна изглежда, че има различна структура. Никоя от тях не е матриархат като Астрея, затова пък голяма част следват същата патриархална структура като Каловаксия, дори когато имената на владетелите се сменят. Има крале, императори и владетели и въпреки това, доколкото разбирам, те означават, малко или много, едно и също нещо.

— Никога не съм разбирала идеята за кръвната линия, следваща потомците по мъжка линия — признавам, след като Сьорен ми разказва за принц Талин от Етралия, чиято легитимност като наследник в най-добрия случай е поставена под въпрос.

— Така е устроена голяма част от света — отбелязва Сьорен.

Макар Артемизия да не притежава лечебната сила на Херон, тя успява да използва водния си дар да го измие и почисти раните му и да ги предпази от инфектиране. Отново ще бъде само временно. След като си тръгнем, ще е въпрос на няколко часа да бъде пребит отново. Тази мисъл ми тежи на съвестта, но знам, че Арт е права: нищо не мога да направя за това. Поне не сега.

— Патриархатът е дълбоко погрешен — казвам аз. — Лесно може да се оспори произходът на един наследник по бащина линия, докато е почти невъзможно, ако се следва майчината линия. Никой не може да каже със сигурност кой е неговият баща, но идентичността на майката никога не се поставя под въпрос. Никой не би се усъмнил в моята легитимност като наследник на трона.

Артемизия се покашля.

— Освен ако има близнаци, разбира се — казва тя. Когато и двамата със Сьорен я поглеждаме, тя въздъхва и се изправя от мястото на стената, където се е отпуснала, диагонално срещу Сьорен. — Има една история за раждането на нашите майки — обръща се тя към мен. — Казват, че са вързали панделка около глезена на първото родено дете. Колкото и несигурна да била тази система, не е имало подобен прецедент, така че направили, каквото могли. Разбира се, бебетата са малки, гърчещи се същества и панделката паднала след по-малко от час. Така че кралицата, нашата баба, избрала едно от тях. Изборът бил на случаен принцип, основан на интуицията й, това заявила. Така е била определена съдбата на нашата страна.

Тя разказва историята простичко, чувала я е толкова много пъти, че се е превърнала в своеобразен мит, но ме бодва като ухапване от комар. Сьорен улавя погледа ми и също сглобява връзващите се парчета. За Драгонсбейн си е направо облекчение, че има някаква допълнителна цел извън създаването на хаос и контролирането на запасите, но ако тя иска короната ми, ще й се наложи да я вземе само през трупа ми.

— Разкажи ми отново за биндорийците — обръщам се към Сьорен, за да сменя темата, но това, което узнах, вече е съхранено дълбоко в съзнанието ми. — Ти каза, че били… религиозни?

— Имат олигархия — уточнява той, — управлявана от петима върховни свещеници, които от своя страна, се избират от упълномощени малки делегации, съставени от обикновени свещенослужещи, по един от всяка област. Ала преобладаващото убеждение е, че всеки върховен свещеник е избран от самия бог.

— Бог? — възкликва Артемизия.

— Да, те са монотеистични — отвръща Сьорен.

— Защо просто не кажеш, че има само един бог — завърта очи с досада. — Не си в съда и надутите ти думи не правят впечатление на никого.

Бузите на Сьорен порозовяват.

— Има само един бог — поправя се той. — Има няколко страни, които са моно…, които вярват само в един бог. В някои религии той е доброжелателен и милосърден, закрилящ хората. В други той е отмъстителен, готов да ги застигне и накаже за всякакъв вид неблагоразумие.

— И как ще изглежда? — пита Артемизия. — Ако религиозният олигарх… какъвто и да е той, се появи, за да се кандидатира за ръката на Тео. Има ли вероятност някой от тях да се ожени за нея?

Предимството на тези указания е, че се оказват незаменим урок как да запазя изражението на лицето си непроницаемо, докато наоколо се подхвърлят думи като женитба, съпруг и сватба. Всичко е хипотетично, напомням си аз. Не съм дала съгласието си за нищо и няма да го направя, но ще е глупаво да вляза в двора на Ста Криверо неподготвена.

— Не мисля, че ще стане — казва той. — Те всички са целибати и са се обрекли на безбрачие. Биха проявили интерес единствено към Астрея и управлението там.

— Частично управление. Хипотетично — поправям го аз, макар че дори и така звучи ужасяващо. Нещо ми подсказва, че те няма да са особено склонни да зачетат нашите вярвания.

Сьорен се колебае, преди да поклати глава в несъгласие.