Лора Себастьян - Повелителката на дима

— Знам доста за веригите, нищо, че моите бяха по-скоро метафорични — отвръщам.

Той проявява благоприличие и изглежда засрамен от това, а очите му най-после срещат моите.

— Това ли е, което си мислеше, че ще бъде? Свободата?

Съвсем обикновен въпрос на пръв поглед, но той се забива дълбоко в мен като кинжал, плъзгащ се между ребрата ми.

— Ще ти кажа, когато я получа — отговарям аз.

Нещо проблясва в очите му.

— Жената, която нареди да ме докарат тук, виждал съм я няколко пъти. Другите я уважават. Предполагам, че е капитанът — прословутата Драгонсбейн.

Колебая се, преди да кимна.

— Тя ми е леля — признавам. — С майка ми са близначки.

Шокът се изписва на лицето му, очевиден като думи върху лист.

— Действаш в съюз с нея?

— Такъв беше планът, но… по-сложно е, отколкото мислех — отвръщам. — Искам да те измъкна оттук, но тя лесно няма да те пусне. Когато се измъкнем обаче, ще имам нужда да си силен. Затова е необходимо да се храниш — побутвам таблата отново към него.

Очите му се задържат дълго върху моите, преди да протегне крака и да погледне надолу към таблата.

— Почни отначало — казва той, взима парче сухар и се опитва да го разчупи на две. Коства му доста повече усилия, отколкото би трябвало, но накрая успява. — И този път ми кажи истината.

Очаквам репликата да е хаплива, но не е. Отново го поднася като най-обикновен факт.

Така че му казвам всичко. Разказвам му, че съм убила Ампелио, когото винаги съм смятала, че ще е човекът, който ще ме спаси. Разказвам му как съм решила да спася себе си. Разказвам му за появата на Блейз и за това колко далеч по-лоши са нещата в Астрея, отколкото съм предполагала, за хилядите хора, които императорът е убил. Казах му как съм разбрала, че да спася единствено себе си няма да е достатъчно.

Въпреки че думите засядат в гърлото ми, се насилвам да му разкажа за плана, който Блейз и аз сме замислили, как от мен се очаква да го прелъстя, за да получа информация и да го настроя срещу императора. Принуждавам се да му призная, че именно аз съм решила да го убия, за да накарам каловаксийците да се изправят едни срещу други и да започнат гражданска война.

Очаквам той да се сепне от това признание, да ме погледне така, сякаш изобщо не ме познава, но умът му вече заговорничи. Виждам го в отдалечения поглед на очите му, в начина, по който е стиснал устни, изкривени на една страна.

— Ако го беше направила, планът ти можеше и да успее — признава той.

— Знам.

Никой от двама ни не споменава за онзи момент в тунелите под двореца, когато опрях кама в гърба му, а той беше толкова съкрушен от чувството на вина заради живота на хората, който беше отнел във Вектурия, че ми каза да го направя. Никой от двама ни не казва и дума защо не го направих.

— Какво се случи с Ерик? — пита Сьорен.

Ерик. Не бях се сещала за него от последния път, когато го видях.

— Казах му да вземе Хоа и да се махнат от двореца. Предполагам, че е успял, иначе императорът щеше да я изведе заедно с Елпис. Надявам се да са на някое хубаво място, където и да е то.

Той кимва бавно с глава, веждите му са напрегнато събрани.

— Ерик е мой брат — казва той и се питам дали произнася това на глас за първи път.

— Половин брат — допълвам.

— И то какъв — съгласява се той, гласът му е изпълнен с присмех. — Разкажи ми за Драгонсбейн.

Разказвам му как тя се опитва да подкопае позицията ми всеки път, щом й се отдаде възможност, как ме обрисува като добронамерено, но некомпетентно дете, което едва ли би могло да управлява, и как се държи като моя любяща леля, искаща само най-доброто за мен и за Астрея.

— Какво мислиш, че всъщност иска?

— Не зная — признавам. — Мисля, че иска да помогне на Астрея, в края на краищата това е нейната страна, но същевременно иска и да спечели от това. Блейз ми каза, че е вземала пари от астрейски семейства, за да стигнат безопасно в други страни. Помагала им е, но също така е печелила. Освен това се опитва да ме омъжи за някого с кралско потекло. Казва, че са им нужни войски, за да си върнат Астрея, но съм сигурна, че има и нещо друго, за да ме манипулира така.

При тези думи Сьорен ме поглежда с иронично шеговита усмивка.

— Тя не знае обаче колко си трудна за манипулиране.

— Мисля, че започва да го осъзнава.

Той дояжда и последното парченце изсушено месо и стомахът му гъргори, вече настоява за още.

— Така, да започнем оттам — казва той. — Ако сме тръгнали за Ста Криверо преди четири дни, би трябвало да сме там след три дни. Можем да използваме това време да изработим стратегии. Знам нещичко за другите владетели и имам доста добра представа кои свои наследници ще изпратят да те ухажват.