Лора Себастьян - Повелителката на дима

— Тео… — започва Блейз с въздишка.

— Това не е идеалното решение — прекъсвам го аз. — Но точно сега сме се отправили към чужда страна, където ще бъда предложена за жена на този, който даде най-високата цена. Нищо в тази ситуация не е идеално.

Никой от тях не отговаря и в мен се надига трепетна възбуда от надмощието, което имам. Ние сме на една страна, напомням си аз, макар че толкова дълго съм била съвсем сама, че понякога лесно го забравям.

— Майка ми няма да го пусне — казва Артемизия. — Няма да отстъпи и крачка и ще има зад гърба си голяма подкрепа. Не казвам, че грешиш, но не казвам и че си права. Напомням ти само, че не можеш да си позволиш да я превърнеш в свой враг.

— Драгонсбейн не е най-добрият съюзник, знам — добавя Блейз. — Но точно сега тя е най-силният, който имаме. Налага се да подбираме битките си.

Спомням си, че си мислех същото за императора, че трябва да избирам за какво ще воювам с него и за какво няма, колко бързо научих, че нямам никакъв шанс да спечеля каквато и да е битка, затова и дори не се опитвах да се бия. Вече не съм му подвластна, вече не съм безсилна, но точно сега се чувствам именно така. При мисълта за Сьорен в тъмницата, пребит и сам, започва да ми се гади. Аз му причиних това, аз го затворих там и сега не мога да го измъкна.

— Добре — думите ми горчат — но докато е там долу, искам да е в безопасност, доколкото може. Херон…

Спирам. Нямам право да искам това от него, не и след онова, което е загубил, но все пак го моля, макар да не произнасям думите.

Херон преглъща и не отмества погледа си.

— Ще го лекувам през ден — казва той. — И само най-лошите рани. Иначе ще стане подозрително.

След като Блейз и Херон се изнизват от стаята, за да се върне всеки от тях към задълженията си, Артемизия се задържа до мен на леглото ми, подръпвайки една измъкнала се нишка от завивката, и ме наблюдава предпазливо с тъмните й очи. Изглежда, сякаш се страхува от мен , което е странно, тъй като често е точно обратното.

— Не ме взе за срещата с майка ми — казва тя след малко, всяка съгласна в думите й е достатъчно остра и реже.

— Сметнах, че ще е жестоко да те моля да вземеш моята страна срещу нейната — казвам, но това е половината истина и тя веднага го усеща.

Очите й се присвиват и тя рязко се изправя.

— Не се нуждая от съжаление, най-малкото от теб. — Гласът й е нисък и заплашителен. От думите й боли.

— Не те съжалявам — отвръщам, макар да не съм сигурна дали е вярно. Но Артемизия не иска хубави думи, смекчени и лесни за приемане. Тя иска суровата, неудобна истина и аз разбирам това.

— Ти си безполезна в присъствието на майка си — гледам я в очите, докато го изричам. — Имам нужда от хора, които са в състояние да й кажат, че греши, които ще се борят с нея и няма да се свиват от страх.

За миг тя се взира в мен шокирана.

— Не знаеш какво говориш — казва накрая.

— Мислиш, че не те исках в онази стая? Разбира се, че те исках. Имах нужда от присъствието ти. Блейз и Херон имат своите силни страни, но Херон е мечтател с разбито сърце, а проблемът на Блейз е, че не успява да види цялостната картина — фокусът му непрекъснато е в мен, а не в Астрея като цяло. Имах нужда от някого да каже това, което трябваше да се каже, а никой от двамата не е в състояние да го направи. Но и ти не можеш, когато майка ти е наоколо. Ти ставаш една мънкаща сянка с очи на уплашена кошута, а аз нямах нужда от такъв човек.

Тя стои неподвижно, с твърдо и непроницаемо изражение. Очаквам да започне да спори, да ме нападне. Искам да го направи. Но вместо това тя въздиша и свирепостта й се свива като корабно платно без вятър.

— Какво се случи на съвещанието? — пита тя.

Разказвам й за плановете на майка й да ме омъжи за чуждестранен владетел, за това как е насочила корабите към Ста Криверо. За събитието, което кралят там подготвя. Разказвам й как с нищо не съм се съгласила.

— Разумно от твоя страна.

— Кралиците не се омъжват — добавям аз.

— О, това е единствената ни възможност — изсумтява Артемизия, — ако искаме да си осигурим достатъчно голяма армия. Но аз познавам майка си и съм сигурна, че се домогва и до нещо друго чрез тази уговорка. Докато отказваш да се съгласиш на подобен уговорен брак, ще притежаваш нещо, което майка ми иска, така че ще имаш известен контрол над нея.

Не е онова, което искам да чуя, но с Артемизия това е рядкост. Точно поради тази причина я искам на моя страна.

— Нямам достатъчно власт да освободя Сьорен обаче — казвам аз.