Лора Себастьян - Повелителката на дима

Втора е Артемизия, а тя има усет за драматичност, която липсва на Херон. Тълпата зад мен ахва, когато тя вдига ръце и теченията се обръщат право напред. Нежна мъгла се носи от пръстите й, докато тя насочва нашия кораб към каловаксийските на хоризонта, при това по-бързо, отколкото съм в състояние да предположа, че е възможно. На лунната светлина всяко нейно движение е плавно, всяко помръдване на ръцете й, всяко трепване на китката е изпълнено така, сякаш тя е рожба на самия океан.

Цялото преживяване прилича малко на нейните боеве с меч.

От тълпата, насъбрана зад нея, се носи шепот на благоговение — корабът ни се носи през морето, тласкан от идеалното течение. Планът сработва — стига Артемизия да ни приближи достатъчно, преди да отслабне силата на Херон да ни държи невидими. Това е въпросът, теорията, която не можехме да изпробваме, преди да я пуснем в действие. До това се свежда всичко. Трябва да стигнем достатъчно близо, за да може Блейз да пусне в действие своята дарба.

Някаква мъничка, глупава част от мен се надява, че няма да се стигне дотам, че Херон няма да успее да задържи невидимостта на кораба и каловаксийците ще ни видят и ние ще сме принудени да водим битка, която да не е толкова магическа, само и само Блейз да не използва дарбата си. Само и само да не рискува живота си по този начин.

Молитвата ми остава нечута. Морските течения на Артемизия ни тласкат бързо към каловаксийските кораби, дарбата на Херон все още действа и настъпва моментът, в който Блейз пристъпва напред, а цялото му тяло се тресе. Той изважда от джоба си гривната с инкрустирани скъпоценни камъни и я стиска силно в юмрука си.

Едва сега осъзнавам, че зад цялата му показна самонадеяност по-рано всъщност се крие страх. Без да искам, правя стъпка към него, но Сьорен сграбчва ръката ми със свободната си длан.

— Това, което прави, е нещо смело — казва ми Сьорен, гласът му е нисък, а очите му са приковани в Блейз. — Не му го отнемай сега.

В гърлото ми засяда негодувание. Сьорен е прав. Въпреки че предпочитам да имам един страхлив, но жив Блейз вместо един смел, но мъртъв приятел, този избор не ми принадлежи. Така че правя единственото нещо, което мога: да наблюдавам.

Херон залита назад, останал без капка енергия, а Артемизия пуска ръце, за да го прихване и да го държи изправен. Магията и на двамата отслабва, но тя е ненужна вече. Каловаксийските кораби са толкова близо сега, че мога да различа очертанията на моряците, тичащи по палубите на своите кораби, да чуя паническите им викове. Твърде е късно, макар те да не го осъзнават. Но скоро ще го разберат.

Блейз се опира о перилата на кораба, тялото му е така напрегнато, сякаш ще се разкъса. Нашият кораб е толкова тих, че чувам дишането на всеки от тълпата зад мен, чувам всяка вълна, разбиваща се в корпуса, чувам всяко каловаксийско проклятие и команда, произнасяни в далечината.

Той вдига едната си ръка, насочва я към кораба в средата, точно срещу нас. Под тънкия плат на ризата му мускулите на гърба му са така изопнати, сякаш нещо се опитва да си пробие път през кожата му. Пукот разцепва въздуха като гръм, следва друг и още един, всеки по-силен от предишния. Секунди по-късно виждам как корпусът на каловаксийския кораб се пропуква, дървени дъски политат и падат във водата. Екипажът започва да крещи, докато разбитият на парчета кораб потъва, забива камбана. Сигнал за бойна тревога, осъзнавам, за да предупредят другите кораби за опасността.

Корабът отляво я чува пръв, опитват се да се притекат на помощ на потъващия, но Блейз е подготвен за това. Той вдига другата си ръка към тях. Мощта, която се процежда през него, е толкова силна, че му се налага да се облегне с цялата си тежест върху перилата на носа, за да се задържи прав. Дори през хора на разрушението го чувам как едва диша и пъшка от болка.

— Това е твърде много — казвам на Сьорен. — Няма да може повече.

Но още докато го казвам, вторият кораб се разбива като първия, разпръсквайки останки в мастиленочерното море.

Два кораба бяха потопени, без да сме дали нито една жертва — това е достатъчно. Но не и за Блейз. Знам го още преди да е насочил вниманието си към третия кораб. За разлика от по-благородните си побратими, третият кораб не прави опит да спасява другите два. Напротив, той отплава.

— Можем да ги пуснем — казвам на Сьорен, но той поклаща глава отрицателно и не сваля очи от Блейз.

— Вероятността да отидат за подкрепление и да се върнат е голяма. Не можем да си позволим подобен риск.