Лора Себастьян - Повелителката на дима

— Прекалено е опасно — намесвам се аз. — Не знаем какво ще ти причини използването на силата ти, да не говорим за нашите собствени кораби.

— Моята дарба е най-силната от тези, които имаме, Тео — отвръща той. Спомням си думите на Мина и си представям врящото гърне.

— Тя може да те убие. Ако се приближим до тях, като използваме дарбите на Арт и Херон, ще можем да потопим корабите им без магия. С оръдия. Без да поемаме такъв риск.

Артемизия се прокашля.

— Можем да го поемем — казва тя бавно. — Ще е по-лесно, макар че ще си има цена. Независимо какво преимущество спечелим, като се промъкнем покрай тях, въпреки това ще понесем загуби — воини, кораб дори. Не можем да си позволим загуби.

— И другото не можем да си позволим — отвръщам й аз. За момент никой не проговаря.

— Разбира се, че можем — казва Блейз, преди неохотно да обърне поглед към Сьорен. — Тъй като Арт ще бъде заета с друго, задължението се пада на теб, принкити. Ако започна да губя контрол и стана опасен за нашите кораби, ще ме убиеш. Ясно?

Сьорен поглежда към мен, после към Блейз.

— Ясно.

— Не — извиквам по-силно аз. — Прекалено е опасно. Ти може да умреш , Блейз.

Блейз стиска челюсти и свива рамене.

— Мога да ни осигуря преимущество, от което отчайващо се нуждаем.

Оглеждам другите, надявайки се, че още някой ще се възпротиви на този безумен план, но няма друго, освен тишина и приятели, които избягват погледа ми. На върха на езика ми е заповед, която знам, че мога да дам, като се позова на короната си — колкото и метафорично да звучи. Мога да му заповядам да не се намесва в това, да стои на безопасно място, но потискам порива си да използвам това средство. Някои избори не се правят от мен. Затова казвам:

— Ще изпратим гребна лодка, за да предаде на другите кораби плана ни. Какво следва, когато се доберем до брега?

— Ти си бил каловаксийски главнокомандващ — обръща се Херон към Сьорен. — Как ще реагират, когато атакуваме мината?

Сьорен изглежда малко объркан и изнервен при този въпрос.

— Никога не съм бил назначаван на военна служба в мините, но доколкото знам, те са обучавани по различен начин от останалите воини. На службата в мините обаче винаги се е гледало като на нещо обидно. Няма да са от най-добрите, така че и това е нещо.

— Щеше да е добре, ако нашата армия не беше съставена от бежанци с двуседмично обучение.

Сьорен няма как да го оспори. Поглежда ме.

— Можем да изчакаме. Ако изчакаме Ерик и вектурийците, ще имаме повече воини и шансовете ще се наклонят в наша полза.

— Изчакването обаче означава също, че ще се лишим от елемента на изненада — казвам аз. — Ако каловаксийският патрул забележи флотата ни да стои недалеч от брега, те ще ни атакуват.

Сьорен кимва в съгласие, преди да се обърне към Херон.

— Ти нали държиш връзка с Ерик чрез онова злато? Има ли някакви вести от него?

— Не и от последния път, за който ви информирах — поклаща глава Херон. — На път са от Тимори и да се надяваме, че до утре ще са тук, но може да им отнеме още ден-два, в зависимост от времето.

Има толкова много променливи обстоятелства, толкова много непредвидими последици, толкова много неща, които да се объркат. Взирам се в картата на Сьорен, сякаш там може да са скрити някакви тайни, които някак си да открия, но това е само карта, а на нея не са обозначени нашите преимущества.

— По кое време ще е най-добре да атакуваме? — питам Сьорен, който се смръщва.

— Нощното дежурство ще е от минимален брой хора — отговаря той. — Ще има малко будни пазачи, готови да се бият, но тъмнината ще навреди повече на нашите воини, отколкото на техните. Каловаксийците са тренирани да действат и на тъмно, те знаят как да използват тъмнината срещу враговете си. На зазоряване ще е най-добре за нас. Достатъчно светло, за да виждаме, а пазачите още няма да са се сменили. Ще са изморени и няма да са готови за битка. Разбира се, това ще ни даде само малко време, преди дневната смяна да застъпи, а те ще са отпочинали и в пълна готовност.

— А робите? Къде ще са те? — питам аз.

— Някои ще са в мините — отвръща Херон. — Нощната смяна е по-малобройна, но все пак я има. Останалите ще са тук, в отделенията за роби — той посочва една точка върху картата на Сьорен, точно до мините.

— Доверявам се на мнението ти относно това — кимвам към Сьорен. — Ще атакуваме на зазоряване.

Оглеждам всички.

— Сигурно е вече обяд, отивайте да се нахраните — казвам им. — Ще продължим с плана след обяда.