Лора Себастьян - Повелителката на дима

Пазачът се намръщва, а аз придърпвам още повече качулката, за да се скрия в нея. Казва ми нещо, което не разбирам, но Сьорен бързо ми го превежда, разсмивайки се шумно. Той отвръща нещо на пазача, което, предполагам, е нещо от сорта на: Тя е много срамежлива и страшно се притеснява, че е заловена след рандеву в тъмницата, така че ако не възразяваш, трябва да вървим.

Пазачът се смръщва и му казва още нещо. Единствената дума, която долавям, е етралиец . Начинът, по който я казва, ме кара да мисля, че той смята Сьорен за етралиец. Предполагам, че това не е изненадващо, тъй като и каловаксийците, и етралийците си приличат — бледи и светлокоси. Може да се окаже проблем обаче, тъй като етралийската делегация си тръгна заедно с царя още вчера.

Сьорен запазва спокойствие и продължава да бръщолеви на завален стакриверийски, като вмъква, сигурна съм в това, някоя и друга етралийската дума, за да му повярват наистина. Придърпва ме по-близо до себе си и обезумяло сочи към мен. Иска ми се да му кажа да не прекалява толкова.

Пазачът шумно се изкашля и гледа намръщено Сьорен, което го кара да се впусне в друга цветиста, но пикантна история.

След като е минала сякаш цяла вечност, пазачът завърта очи с досада и ни пуска да минем, като извиква едно последно предупреждение, което съм сигурна, че е нещо като: И не си правете рандевутата в тъмницата пак. Предупреждение, в което с радост ще се вслушам. Ако никога не видя повече друга тъмница, значи ще съм го взела под внимание.

Двамата със Сьорен продължаваме с нашата пиянска походка и хихикане през целия главен коридор, привличайки вниманието на единствените хора, станали толкова рано — прислужници, готвачи и разносвачи, като всички се взират в нас и се смеят на глупостта ни, вероятно се наслаждават на гледката как двама от богатия елит, които ги наемат на работа, са станали за посмешище.

Когато най-сетне се измъкваме от двореца, аз се засмивам истински. Сьорен също се смее и въпреки че не е нужно повече да се преструваме, продължаваме да се облягаме един на друг.

— Той ме попита защо съм още тук, при положение че етралийците са си тръгнали вчера. Затова му казах, че съм решил да остана и да се оженя за теб — обяснява ми той през смях. — А той се ядоса и каза, че чужденците им крадат стакриверийските жени. Отвърнах му, че е добре дошъл в Етралия и че ще го запозная с моите братовчедки. Тоя като нищо ще се опита да ме намери отново и да ме накара да го представя.

Въпреки всичко, прихвам да се смея.

— Хайде — подканвам го. Без много да му мисля, го хващам за ръка и го повличам по празната улица надолу.

— Забавно беше, нали? — попита ме той, докато ме следва.

— Да си спасяваме кожите? — отвръщам през рамо. — Разбира се, че не.

— Опасността — пояснява той. — Вълкът по петите ти. Целта.

Обмислям за малко и свивам рамене.

— Предпочитам да действам, а не да чакам нещо да се случи — казвам. — Обичам да имам план и да го следвам, вместо да се оставя на милостта на нечии други решения.

— Това обаче не беше първоначалният план, нали? — Страхувах се от този въпрос, откакто му връчих меча в тъмницата.

— Не — признавам. Докато се движим на зигзаг из улиците, му разказвам за плана, който замислихме с Ерик, после за смъртта на Хоа, за Колтания и отровата и за тялото й, останало в градината.

— Съжалявам — казва той, когато приключвам разказа си.

Поглеждам през рамо назад към него.

— За какво?

— Не бях прав — ти не се забавляваш от всичко това. Ти си в шок. Виждал съм го на бойните полета, у бойците, които са гледали как до тях умират приятелите им, или след като са убили за първи път и са видели как животът напуска очите на друг човек. Те продължават да се бият обаче, защото трябва. Кръвта във вените им тече по-гореща. Винаги са по-яростни и бързи, отколкото преди това. Умовете им, изглежда, се концентрират върху това просто да оцелеят в битката… но битката винаги свършва и шокът преминава с нея. Затова съжалявам.

Преглъщам и откъсвам поглед от него.

— Трябва да побързаме — казвам нежно. — Нека се отдалечим от града, преди крал Етристо да изпрати стражите си след нас.

Сьорен използва парите, които Артемизия ми даде, за да наеме кон от конюшнята, и докато конярят го оседлава, Сьорен се възползва от възможността да се позачисти малко с мокър парцал. С него може само да премахне малко от мръсотията в тъмницата, полепнала по кожата му, но все пак е нещо. Преоблича се в чисти дрехи, които купи от конярчето. Доста са му големи, но поне са по-удобни, отколкото дрехите на Тизоли.