Лора Себастьян - Повелителката на дима

— Можеш ли да хванеш манивелата — пита ме той, като продължава да държи прислужника. — Би трябвало слизането да е по-лесно, отколкото изкачването.

Кимвам, защото не вярвам, че съм в състояние да говоря. Съсредоточавам се върху манивелата. Дори за надолу се изисква доста сила да се завърти. Справям се с два етажа само, преди Херон да ми каже да спра.

— Ще излезем оттук и ще продължим по стъпалата — казва той и най-сетне пуска тялото на прислужника. Отваря вратата и ме повежда навън. Едва тогава изказвам на глас мисълта, която не ми дава мира.

— Крал Етристо изгуби много пари заради мен. Единственият начин да си ги върне, е да продаде Сьорен и мен на императора.

Херон трябва да е стигнал до същия извод, защото не изглежда изненадан.

— Трябва да се махнем сега — казва той. Сърцето ми ще се пръсне в гърдите ми, но успявам да кимна.

— Да. Но не и без Сьорен.

Артемизия чака в стаята ми, седнала на стол близо до камината, когато двамата с Херон нахълтваме вътре. Тя се обръща към мен, първоначално раздразнена, но после вижда кървавите ми дрехи и уплашеното ми изражение. Преди да е казала и дума, аз й разказвам всичко, което се случи, откакто тръгнах с Колтания преди час. Изненадана съм колко спокойно звучи гласът ми, въпреки че вътрешно не усещам нищо друго, освен ужас.

— Значи, какво трябва да направим? — пита Артемизия рязко, след като приключвам разказа си. — Да вземем Сьорен. Да съобщим на Блейз. Бежанците… Ще трябва да намерим достатъчно кораби, за да ги натоварим. Храна, за да ги изхраним. Оръжия, за да ги раздадем на всеки, който пожелае да се бие. — Тя свива по един пръст на ръката си, за да ги преброи, а на мен все повече ми се свива стомахът при всяка задача.

— Нямаме време за всичко това — казвам аз и клатя глава. — Нищо не можем да направим…

— Не толкова бързо — прекъсва ме тя. Усмивка огрява лицето й и стига чак до очите й. Рядка усмивка за Артемизия и затова е още по-плашеща. — За наш късмет, в стакриверийското пристанище са закотвени множество огромни търговски кораби, пълни с всичко необходимо, но най-вече с храна и оръжие.

— Значи, всичко, което трябва да направим, е да се придвижим до пристанището и да откраднем няколко кораба — бавно казва Херон, гледайки я така, сякаш е полудяла. — Няма начин да го направим. Само трима сме, да кажем — петима, ако успеем да вземем Блейз и да освободим Сьорен, но дори и при това положение вероятността да се справим на този етап е нищожна.

— Ще бъдем петима със Сьорен и Блейз — съгласява се Артемизия, — но трима от нас са Пазители и е посред нощ. — Тя прави пауза, поглеждайки ту Херон, ту мен. — Планът е безумен, но може да проработи.

— Аз ще измъкна Сьорен, ако вие доведете Блейз и се справите с корабите — заявявам аз. — Три хиляди бежанци. Според изчисленията на Ерик. Колко кораба ще са ни нужни?

— Нуждаем се от флотилия, Тео — заявява тежко Херон. — Струва ми се, че дори Арт ще се съгласи, че ще е невъзможно.

Артемизия наистина се колебае, но тя стисва устните и бърчи вежди, знак, че у нея вече се заформя план.

— Ами, ако… — започва Херон. — Знам, че не искаме да говорим за това, но какво ще кажете да не взимаме всички бежанци. Само ще ги въвлечем във война, в която повечето няма да могат да се бият. Ще бъде опасно…

— Не по-опасно, отколкото ако останат тук, след като крал Етристо разбере, че ме няма… И че съм отмъкнала цяла флота от корабите му и най-евтината работна ръка в страната му — отбелязвам аз. — Той ще ги избие, ако не ги вземем. Няма да оставя никого, независимо дали искат да се бият, или не. Арт, ти какво мислиш?

Тя бавно въздиша и клати глава.

— Съществува една възможност, но е рискована и може да има обратен ефект — предупреждава тя. — Ще ни е необходима помощта на майка ми и нейния екипаж.

— Тя също може да ме предаде на крал Етристо — заявявам твърдо аз. След всичко, което се случи, почти бях забравила какво чух да казва той на царя. — От свое име тя е предложила на крал Етристо Водни скъпоценни камъни. Затова той се е съгласил да ме приеме. Ста Криверо е пред гибел заради сушата.

За миг Артемизия изглежда така, сякаш е готова да го отрече. Тя много по-добре от всеки друг знае на какво е способна майка й.

— Имаме нужда от нея, Тео — казва обаче тя. — Иначе Херон с прав, единственият ни шанс е да изоставим две трети от бежанците.

У мен бушува чувство на безизходица, нажежено докрай. Всичко се разпада и не намирам изход, който да приема без угризения. Сещам се за тялото на Колтания в градината. След няколко часа стакриверийците ще се качат горе за сутрешната си разходка или да закусят там и ще я намерят. Първо ще открият пазача в асансьора. Не след дълго ще се събуди и крал Етристо и ще разбере какво се е случило. А скоро след това и аз ще бъда в онази тъмница заедно със Сьорен, а императорът ще е на път, за да прибере и двама ни. Трябваше да имам повече време, но нищо не може да се направи сега.