Лиза Смит - Свечеряване

— О, в реката, разбира се.

— Всъщност може дори и за това да не ни стигне времето. Просто ще го зарежем в гората.

Мат се втренчи в Елена.

— Не. Няма да бягам.

Елена вложи цялата си настойчивост в погледа на сините си очи.

— Мат, влез в колата. Веднага. Длъжен си да го направиш. Бащата на Каролайн се е свързал със съдията, който е подписал заповед за задържането ти. Мередит каза, че те застрашава линчуване. Дори и тя те съветва да избягаш. Не, не ти трябват дрехи. Ние ще те снабдим с необходимото.

— Но… но… това не е истина…

— Те ще го превърнат в истина. Каролайн ще реве и ще си скубе косите до припадък. Никога не съм очаквала едно момиче да стигне дотам в увлечението си да си отмъсти, но Каролайн явно е способна на всичко. Съвсем си е загубила ума.

— Но…

— Казах ти вече! Веднага влизай в колата! Всяка минута може да довтасат. Вече са били у вас, както и в дома на Мередит. Впрочем, ти какво си правил в къщата на Бони?

Бони и Мат се спогледаха.

— Ъ, само исках да хвърля един поглед на колата на майката на Бони — обясни Мат. — Нещо пак се е развалило и отказва да…

— Няма значение! Хайде, ела с мен! Бони, какво правиш? Пак ли ще се обаждаш на Мередит?

— Да — призна си Бони и леко трепна.

— Кажи довиждане от мен и че я обичаме. Да следи какво става в града… ще поддържаме връзка…

Щом червеният ягуар потегли, Бони заговори по мобилния си телефон.

— Имаше право. Тя задейства своя план А. Не зная дали и Деймън е с нея, не беше в колата.

Заслуша за кратко и после завърши:

— Добре, ще го направя. Ще се видим.

Затвори и се зае за работа.

Мило дневниче

Днес избягах от вкъщи.

Мисля, че не може да се нарече точно бягство, ако си почти на осемнайсет и потегляш със своята кола — пък и когато така и така никой не знае, че си била у дома. Така че би трябвало да кажа, че тази вечер потеглих на път.

От другите леко шокиращи събития заслужава да се спомене само това, че тръгнах с две момчета. Като никое от тях не е моето.

Казвам го, но… не мога да не си спомня някои неща. Погледът на Мат на поляната — напълно съм убедена, че тогава бе готов да умре, за да ме защити. Не мога да не мисля и за това, че някога бяхме толкова близки. Тези сини очи… о, вече не зная какво не е наред с мен!

И Деймън. Зная, че под многото каменни слоеве, с които той е обградил душата си, има жива плът. Тя е скрита надълбоко, но е там. Ако трябва да бъда честна пред себе си, длъжна съм да призная, че той докосва нещо толкова дълбоко в мен, че цялата изтръпвам — една толкова особена част от мен, че дори аз не я разбирам.

О, Елена! Веднага спри! Не можеш да се докосваш до тази тъмна твоя част, особено сега, когато притежаваш Силата. Не смей дори да я доближаваш. Сега всичко е различно. Трябва да бъдеш по-отговорна (нещо, в което, честно казано, никога не си била много добра!).

А и Мередит няма да е тук, за да ми помага да бъда отговорна. Как тогава ще се справя? С Деймън и Мат в една и съща кола? На съвместно пътуване? Можеш ли да си го представиш? Стана много късно тази нощ, а Мат още е толкова шашнат от ситуацията, че на практика нищо не може да възприеме. А Деймън само се подсмихва. Но утре отново ще бъде в демоничната си форма, зная, че ще е така.

Още си мисля, че беше много жалко, че Шиничи трябваше да вземе Крилете на изкуплението от Деймън заедно със спомените му. Но аз твърдо вярвам, че дълбоко в мозъка на Деймън някаква малка частица още помни как се държеше, когато бяхме заедно. А сега дори ще е по-лош от всякога, за да докаже, че всичко, което помни, е лъжа.

Така че, ако четеш тези редове, Деймън — защото отлично зная, че все по някакъв начин ще се добереш до тях и ще ги прочетеш — позволи ми да ти кажа, че за известно време ти наистина беше много мил, всъщност направо ДОБЪР и се забавлявахме. Двамата разговаряхме. Дори се смеехме на едни и същи шеги. А ти… ти беше нежен.

Сякаш те чувам как казваш:

„Не, това е само поредния заговор на Елена да ме накара да мисля, че мога да се променя, но аз зная накъде съм се запътил и не ми пука.“ Това не ти ли напомня нещо, Деймън? Казвал ли си наскоро тези думи на някого? Ако не, то тогава аз откъде ги зная? Възможно ли е да е така, защото ти казвам истината?

Сега ще забравя, че потъпкваш честта си, като четеш чужди изповеди, които въобще не са били предназначени за теб.

Какво друго?

Първо: липсва ми Стефан.

Второ: наистина не съм се подготвила за това, което става сега. Двамата с Мат се отбихме в пансиона и той грабна парите, които Стефан ми бе оставил, докато аз награбих цяла купчина дрехи от дрешника — само небесата знаят какво съм взела: потниците на Бони и панталоните на Мередит, но нито една прилична нощница.