Лиза Смит - Свечеряване

— Ти си идиотка! — кресна Шиничи на Мисао. — Тъпачка! Реагираш точно така, както те искат…

— А какво друго можеше да направя?

— Чух те как даваше указания на момичето — озъби й се Шиничи. — Би направила всичко заради външността си, ти егоистична…

— Ти ли ми казваш това? На мен? Ти, който не си изгубил нито една опашка?

— Само защото съм по-бърз…

— Това е лъжа и ти го знаеш! — сряза го Мисао. — Вземи си думите обратно!

— Прекалено си слаба, за да се бориш! Отдавна трябваше да избягаш! И не ми хленчи сега.

— Да не си посмял да ми говориш така! — Мисао се отскубна от Елена и се нахвърли срещу Шиничи. Тя беше силен воин. След секунда те се вплетоха на кълбо и се затъркаляха, като през цялото време на битката променяха формите си. Разхвърча се черна и червена козина. От търкалящото се кълбо долитаха откъслечни викове:

— … още не е намерила ключовете…

— … поне не и двата…

— … дори и да го направят…

— … какво значение има?

— … все пак ще трябва да намерят момчето…

Разнесе се ужасното кискане на Мисао:

— Тогава ще разберат, че това, което търсят…

— … е в Ши но Ши!

Схватката им внезапно престана и те си върнаха човешкия облик. Бяха силно омаломощени, но Елена усети, че нищо повече не може да направи, ако те решат отново да се сбият.

Вместо това Шиничи каза:

— Ще счупя сферата. Ето — обърна се той към Деймън и затвори очи, — тук се намира скъпоценният ти брат. Поставям картата в твоето съзнание — ако можеш да я разшифроваш. Но след като проникнеш там, ще умреш. Да не кажеш, че не съм те предупредил.

Поклони се пред Елена й рече:

— Съжалявам, но и ти ще умреш. Но ще те увековеча в ода:

— По-скоро бих искала да чуя ясно обяснение къде са ключовете — каза Елена на Шиничи. Осъзнаваше, че след тази ода няма да успее да изтръгне повече сведения от Мисао. — Честно казано, уморих се, до гуша ми дойде от всичките ви глупости.

Тя забеляза, че отново всички бяха вперили погледи в нея и се досети на какво се дължи това. Самата тя долавяше разлика в гласа си, в стойката си, в начина си на говорене. Но най-важното бе, че вътрешно се чувстваше свободна.

— Ще ти дадем всичко това — продължи Шиничи. — Няма да преместваме ключовете. Ще ги откриеш по това, което вече знаеш или по някакъв друг начин, ако можеш. — Намигна на Елена и се обърна, но се озова срещу една бледа и трепереща Немезида 20 20 Богинята на отмъщението при древните гърци, търсеща възмездие и справедливост. — Б.пр. .

Каролайн. През последните няколко минути тя само плачеше, търкаше очи, кършеше ръце… или поне така си мислеше Елена, съдейки по размазания й грим.

— И ти ли? — каза тя на Шиничи. — И ти също?

Шиничи се усмихна лениво.

— Какво аз?

— Хлътнал си по нея. Посвещаваш й песни, даваш й насоки, за да намери Стефан…

— Не са много добри насоки — утешително й обясни Шиничи и отново се усмихна.

Каролайн се опита да го удари, но той улови юмрука й.

— Да не си въобразяваш, че сега ще те пусна? — Гласът й отекна като писък… макар и не чак толкова като оглушителните писъци на Мисао, способни да счупят някой прозорец, но все пак беше страховито вибриращ.

— Зная само, че си тръгваме. — Той погледна към смълчаната Мисао. — Но първо ще свършим още нещо делово. Обаче не с теб.

Елена се напрегна да чуе още нещо, но Каролайн отново се опита да го нападне:

— След всичко, което ми наговори? След всичко това?

Шиничи я измери отгоре до долу с презрителен поглед, с вид, сякаш за пръв път я вижда. Действително изглеждаше искрено озадачен.

— Аз да съм ти казвал нещо? — удиви се той. — Кога сме разговаряли преди снощи вечерта?

Разнесе се писклив кикот. Всички се извърнаха. Мисао се приближи. Кискаше се, затулила уста с ръката си.

— Използвах твоя образ — обясни на брат си, приковала очи към пода като признание за дребно нарушение. — И гласът ти. В огледалото, когато й давах заповедите. Тя се нуждаеше от някого, който да я утеши заради скръбта й по нещастната й любов, след като била отритната. Уверих я, че съм мъж, който е влюбен до уши в нея и че искам да й помогна да си отмъсти на враговете си… но само ако направи няколко дребни неща за мен.

— Като например да разпространява малахи сред малките момичета — отбеляза Деймън мрачно.