Джанин Фрост - На крачка от гроба

Задъхвах се от сдържания гняв заради раната, която той, без да знае, бе отворил. Боунс пусна ръцете ми и аз ги разтрих там, където пръстите му бяха оставили следи върху кожата ми.

— Котенце — примирително започна той, — извинявай. Но само защото невежите ви съседи са имали предразсъдъци спрямо теб, или защото някакъв пъпчив тийнейджър е спал с теб веднъж…

— Престани — прекъснах го, ужасена, че ще се разплача. — Просто престани. Мога да се справя с работата, мога да се правя на секси. Но няма да говорим за това.

— Виж, сладурче… — опита той отново.

— Да го духаш — троснах се и се отдалечих.

Поне този път той не предложи да откликне на поканата и не ме последва.

В началото на четвъртата седмица Боунс заяви, че ще попътуваме. Естествено, не последва екскурзия до местния музей. Не, накара ме да шофирам по тесен път посред нощ, без да имам каквато и да е представа къде отиваме. Посочваше ми най-общо посоката — завий тук, завий там, и така нататък… което доста ме притесни. Намирахме се в провинциална местност и нямаше никакво улично осветление по пътя. Ако искаш да пресушиш вените на някого и да се отървеш от тялото, това бе идеалното място.

Ала, от друга страна, ако той бе искал да пресуши вените ми и да захвърли тялото ми, пещерата също бе идеално място за това. Като се имаха предвид всичките пъти, когато бях изпадала в безсъзнание след тренировъчните ни боеве, той вече можеше да се е навечерял с мен, ако беше пожелал това. Нямаше да успея да го спра. Мътните го взели, нямаше да успея да го спра и когато съм в съзнание. За мое съжаление все още не бях печелила и един рунд срещу него. Боунс бе толкова ужасно силен и бърз, че да се бия с него, бе като да опитвам да сложа каишка на светкавица.

— Тук завий наляво — каза той, отвличайки ме от мислите ми.

Прочетох името на табелата. Пийч Трий Роуд. Не изглеждаше да води нанякъде.

— Знаеш ли, партньоре — казах, докато завивах, — много си потаен. Кога ще ми кажеш за какво е този излет? Не мисля, че си бил завладян от спонтанно желание да катурваме заспали крави 9 9 Популярно забавление на младежите в провинциалните райони на САЩ. — Бел.прев. .

Той изсумтя.

— Не, не съм. Имам нужда от малко информация от човек, който живее в района.

Начинът, по който го изрече, ми подсказа, че човекът нямаше да се зарадва да го види.

— Виж, отказвам да участвам в убиването на хора, така че, ако си мислиш, че ще разпитваш този мъж и после ще го заровиш някъде, много бъркаш.

Очаквах Боунс да ме предизвика или да заспори, но той се разсмя.

— Сериозно говоря! — казах, натискайки спирачките, за да подчертая думите си.

— Скоро ще схванеш шегата, сладурче — отвърна той. — Но нека те успокоя. Първо, обещавам да не докосна и с пръст човека, и второ, ти ще си тази, която ще говори с него.

Това ме изненада. Дори не знаех кой е човекът, пък какво остава да го разпитвам.

Веждата му отново се изви насреща ми.

— Ще тръгнем ли скоро?

Ох. Пуснах спирачката, натиснах докрай газта и пикапът потегли рязко.

— Ще узная ли повече подробности? Някаква информация за него и какво искаш да знаеш?

— Разбира се. Уинстън Галахър беше работник по железопътните линии през шейсетте. Освен това въртеше бизнес с домашно произведен алкохол. Някакъв тип купил от питието на Галахър и на следващия ден го открили мъртъв. Уинстън може да е объркал съдържанието на алкохола на тази партида или пък негодникът да се е наливал прекалено много. Както и да е, краят е ясен. Уинстън бе обвинен и осъден на смърт.

— Но това е възмутително! — възкликнах. — Без мотив или доказателство за предумишлено дело?

— Боя се, че съдията, Джон Симс, не бе привърженик на мотото „невинен до доказване на противното“. Той изпълни и екзекуцията. Обаче точно преди Симс да го обеси, Уинстън се закле, че няма да го остави да прекара и една нощ на спокойствие. И от този ден насетне така и стана.

— Обесил го е? — повторих. — Мъжът, с когото искаш да говоря?

— Отбий при онзи знак „Влизането забранено“, Котенце — упъти ме Боунс.

Послушах го с все още отворена от изумление уста.

— Уинстън няма да говори с мен, защото видовете ни не се разбират добре. С теб обаче ще говори. Но те предупреждавам, той е толкова благосклонно настроен, колкото си и ти в момента.

— Коя част от всичко това не разбирам? — Тонът ми бе сприхав. Каква съм кучка, а? — Нали каза, че съдията го е обесил?

— Обеси го на онова дърво, стърчащо от скалата ей там — потвърди Боунс. — Ако се вгледаш, все още можеш да видиш следите, оставени от въжето. Много хора загубиха живота си на онова дърво, но не си прави труда да говориш с някого от тях. Те са недостъпни. Уинстън обаче не е.