Джанин Фрост - На крачка от гроба

— Ясно. — За съжаление схващах. В това отношение бе прав. Всеки път, когато срещнех вампир, боят бе на живот и смърт. Включително и този.

— Но пак се отклонихме от темата. Разказах ти за слабостите ни. По отношение на предимствата ни — имаме много. Бързина, зрение, слух, обоняние, физическа мощ — всички те превъзхождат човешките. Можем да ви усетим много преди да ви видим и можем да чуем пулса ви от километър и половина разстояние. В допълнение към това някои от нас притежават способността да контролират съзнанието на хората. Един вампир може да изсмуче половин литър кръв от теб и секунди след това ти да не си спомняш, че дори си го виждала. Съдържа се в кучешките ни зъби, една мъничка капчица халюциноген в съчетание със силата ни те прави податлива на внушение. Например някой не само е смукал от шията ти, но ти внушава, че си срещнала момче и си си побъбрила с него и сега ти се доспива. Така се хранят повечето от нас. Малко лочене тук, още малко там, и никой нищо не подозира. Ако всеки вампир убиваше, за да се нахрани, още преди векове щяхме да бъдем разкрити.

— Можеш да контролираш съзнанието ми? — Мисълта ме ужаси.

Кафявите му очи внезапно блеснаха в зелено и погледът му се впи в моя.

— Ела при мен — прошепна той, ала думите му като че отекнаха в главата ми.

— По дяволите, няма начин — отвърнах, смразена от внезапната нужда да направя точно това.

Очите му рязко станаха отново кафяви и той ми отправи жизнерадостна усмивка.

— Явно не мога. Браво на теб, това може да ти е от полза. Не може да си все с разстроено съзнание и да забравяш целите ни, нали? Навярно това е от гените ти. Не сработва върху други вампири. Или при хора, които поглъщат вампирска кръв. Очевидно имаш достатъчно от нашия вид в себе си. Има и хора, които не се поддават на внушение, но те са много малък процент. Трябва да притежаваш необикновен контрол над съзнанието си или естествени съпротивителни сили, за да не ни пуснеш да бърникаме вътре. Ем Ти Ви и видеоигрите разрешиха този проблем, що се отнася до по-голямата част от човечеството. Те и кабеларките.

— Кабеларките?

Той се ухили развеселен.

— Телевизията, естествено. Не говориш ли английски?

— Е, ти със сигурност не говориш — измърморих.

Поклащайки глава, той ми се намръщи.

— Денят отминава, сладурче. Имаме още много да говорим. Казах ти за сетивата и за контрола над съзнанието, но да не забравяме силата ни. И зъбите ни. Вампирите са достатъчно силни, че да те прекършат на две и да носят парчетата с един пръст. Можем да запратим колата ти по теб, ако пожелаем. И можем да те разкъсаме със зъбите си. Въпросът е колко от нашите сили носиш ти в себе си.

Аз колебливо започнах да изброявам ненормалностите си:

— Виждам отлично и мракът не ми пречи. Всъщност през нощта виждам така добре, както и през деня. По-бърза съм от всеки, когото познавам, казано от човешка гледна точка. Чувам от много далече, но може би не от толкова далече като теб. Понякога вечер в стаята си чувам как от долния етаж дядо и баба си шепнат за мен…

Спрях, преценявайки по изражението му, че съм разкрила прекалено лична информация.

— Не смятам, че мога да контролирам нечие съзнание. Никога и не съм опитвала, но си мисля, че ако можех, хората щяха да се отнасят с мен по различен начин. — Мътните го взели, отново споделях. — Както и да е — продължих, — знам, че съм по-силна от средностатистическия човек. Когато бях на четиринайсет, пребих три момчета, като и тримата бяха по-едри от мен. Това стана, когато повече не можех да игнорирам факта, че в мен има нещо много сбъркано. Виждал си очите ми. Те са различни. Налага се да ги… контролирам, когато съм разстроена, за да не видят другите хора как светят. Зъбите ми са нормални, предполагам. Никога не са изскачали по странен начин.

Погледнах го през спуснатите си мигли. Никога преди не бях говорила с някого за различията си по такъв начин, дори и с майка си. Тя се разстройваше само от мисълта за тях, пък какво оставаше да ги обсъждаме.

— Да видим дали съм разбрал. Казваш, че на четиринайсет истински си осъзнала уникалността си. Преди не си знаела какво си? Какво ти казваше майка ти за баща ти, докато растеше?

Това бе много болезнена тема и аз потръпнах от спомена. Един вампир едва ли бе съществото, с което някога си бях представяла, че ще споделям това.

— Тя никога не споменаваше баща ми. Ако я попитах, както правех като малка, тя или сменяше темата на разговора, или се ядосваше. Но другите деца не ме оставиха в неведение. Откакто се научиха да говорят, започнаха да ме наричат копеле. — Затворих очи за миг, срамът все още ме жегваше. — Както ти казах, когато влязох в пубертета, започнах да се чувствам… още по-различна. Беше много по-зле, отколкото когато бях дете. Стана по-трудно да прикривам чудатостите си, както майка ми ми бе казала да правя. Най-много харесвах нощта. С часове бродех из овощната градина. Понякога не заспивах до зори. Ала не узнах колко зле всъщност е положението, докато онези момчета не ме сгащиха.