— Хайде — рече през рамо, преминавайки отвъд. — Не се размотавай.
Докато се промъквах през тясната цепнатина, внезапно напрежение в мехура ми ми напомни, че все още силно зависех от органите си.
— Ъ-ъ-ъ, ти едва ли… — Да вървят в ада любезностите. — Тук има ли тоалетна? Един от нас все още има работещи бъбреци.
Той рязко спря и изви едната си вежда насреща ми. От варовиковия таван се процеждаха тънички ивици светлина и се пресичаха в блестящи линии из пещерата наоколо. Беше ден.
— Да не мислиш, че това е проспериращ хотел? Какво, след малко и биде ли ще поискаш?
Обзе ме вбесяващо неудобство и изръмжах:
— Ако не обичаш мръсотията, предлагам ти да ми намериш място, при това бързо.
Звук, силно наподобяващ въздишка, долетя откъм него.
— Последвай ме. Не се препъвай и не си изкълчвай нищо, проклет да бъда, ако трябва да те нося. Да видим какво можем да направим. Непохватна жена.
Докато се катерех след него, се успокоявах с мечти как се гърчи безпомощен под кола ми. Представата бе така реалистична, че едва не се усмихнах, докато той ме водеше към звуците на течаща вода.
— Ето. — Посочи ми купчина камъни, които като че висяха над малък вътрешен поток. — Тази вода се оттича надолу. Можеш да се покатериш по камъните и да си свършиш работата.
Забързах натам и той се провикна с острота в гласа си:
— Между другото, ако си мислиш, че просто ще скочиш и ще отплуваш оттук, да знаеш, че идеята е лоша. Водата е около четири-пет градуса и потокът се вие около три и половина километра, преди да излезе от пещерите. Ще получиш хипотермия доста преди това. Не е приятно да се луташ трепереща в тъмното, появяват се и халюцинации. Пък и ще си нарушила споразумението ни. И аз ще бъда истински, ама истински ядосан.
Мрачната нотка в гласа му накара думите да прозвучат по-заплашително от прищракването на пушка. Загложди ме отчаяние. Бях си помислила да направя точно това.
— Ще се видим след малко.
Той ми обърна гръб и излезе. Въздъхнах, изкачих се по камъните и запазих равновесие, докато задоволявах естествените си нужди.
— Предполагам, че е безсмислено да ти искам тоалетна хартия? — провикнах се пренебрежително.
В отговор последва лаещ смях.
— Ще я впиша в списъка си за пазар, Котенце.
— Престани да ме наричаш Котенце. Името ми е Кат.
Свърших и заслизах, докато не се озовах на що-годе стабилна земя.
— Твоето какво е, между другото? Така и не ми каза. Ако ще бъдем… ако ще работим заедно, трябва да знам поне как да те наричам. Освен, разбира се, ако не желаеш да отговаряш само на обидите ми.
Лукавата усмивка отново изви устните му, когато застана лице в лице с мен. Стъпалата му бяха раздалечени едно от друго, а ханшът му — леко изнесен напред. Бледата коса обгръщаше лицето му на гъсти вълни. Под дупчиците със светлина около него кожата му определено блестеше.
— Името ми е Боунс 6 6 Bones — кости (англ.). — Бел.прев.
.
— Първо, сладурче, ако наистина искаш да станеш добра в убиването на вампири, трябва да научиш повече за тях.
Настанихме се на два камъка с лице един към друг. От тавана на пещерата се спускаха приглушени снопове светлина. Като че ли бе най-странният момент в живота ми досега — седях срещу вампир и спокойно обсъждах с него най-добрите начини за убиване на вампири.
— Слънчевата светлина не може да ни унищожи, най-много да ни причини лошо изгаряне. Няма да избухнем в пламъци като във филмите и няма да се превърнем в парчета хрупкаво пилешко. Обичаме да спим през деня, защото през нощта сме най-силни. Важно е да запомниш това. През деня сме по-бавни, по-слаби и не така нащрек. Особено призори. Призори ще намериш повечето вампири завити в каквото там наричат свое легло, което, както можеш да съдиш и по снощната вечер, не означава непременно ковчег. Е, някои от по-старомодните спят само в ковчези, но повечето от нас спят в онова, което намират за най-удобно. Всъщност някои вампове държат ковчези в леговищата си, за да може ентусиасти от типа Ван Хелсинг 7 7 Ван Хелсинг е герой от романа „Дракула“ на Брам Стокър, той именно е ученият, който установява, че героинята от романа е ухапана от вампир. Ван Хелсинг е и герой от филми за вампири и върколаци, в които неговата роля е да издирва съществата на нощта и да ги убива. — Бел.прев.
да отидат първо там, докато вампирът им се нахвърли от друга страна. И аз веднъж или два пъти съм прилагал този номер. Така че, ако се надяваш да вдигнеш щорите, за да пуснеш слънчевата светлина вътре и това да проработи, направо зарежи тая работа.
Читать дальше