Джанин Фрост - На крачка от гроба

Той ме пусна, сякаш главата ми го опари. Отпуснах се на веригите си, адреналинът се стопи и остави замаяна летаргия на свое място.

Звукът от крачките му отекна в каменните стени.

— Дявол го взел, казваш истината. Няма друг начин. Имаш пулс, но само вампирите имат очи, светещи в зелено. Това е невероятно.

— Радвам се, че си развълнуван. — Погледнах го през косата си, която се бе спуснала по раменете ми. В почти пълната тъмнина видях, че той е истински развълнуван, стъпките му бяха пъргави и изпълнени с енергия, очите му избледняваха от гладно зелено до пронизващо кафяво.

— О, това е идеално! Всъщност може да бъде полезно.

— Кое може да е полезно? Или ме убивай, или ме пускай да си ходя вече. Уморена съм.

Той се завъртя, усмихнат до уши, и отново включи лампата. Тя пръсна същата ярка светлина като преди, заливаща чертите на лицето му като вода. Изглеждаше призрачно красив под нейното сияние, като паднал ангел.

— Какво ще кажеш от думи да минеш към дела?

— Какво?

Да се твърди, че бях слисана, дори не можеше да се доближи до описанието на състоянието ми. Само преди миг бях на косъм от вечността, а сега той искаше да си играем на гатанки?

— Мога да те убия или да те оставя да живееш, но живеенето ще е придружено с условия. Изборът е твой. Не мога да те пусна да си вървиш без определени уговорки, защото просто ще се опиташ да ме пронижеш с кола си.

— О, колко си бил досетлив. — Честно казано, не вярвах, че ще ме пусне да си вървя. Това вероятно бе номер.

— Виж — продължи той, сякаш не бях казала въобще нищо, — и двамата сме в един кюп, сладурче. Ти преследваш вампири. Аз преследвам вампири. И двамата си имаме причини, и двамата си имаме проблеми. Другите вампири могат да ме усещат, когато съм наблизо, и това прави пробождането им с кола ужасно трудно. Ти обаче правиш така, че те да остават съвсем спокойни около тази твоя сочна артерия, но пък не си достатъчно силна, че да убиеш истински голяма риба. Е, може и да си победила неколцина новобранци, навярно не повече от двайсетинагодишни, най-много. Едва изпълзели от пелените. Но опитен вампир… като мен… — Гласът му се снижи до язвителен шепот. — Мен не можеш да ме надвиеш дори и с двете си блестящи оръжия. Ще те надупча със зъбите си само за минута. Затова ти предлагам сделка. Можеш да продължиш да правиш онова, което най-много обичаш — да убиваш вампири. Но ще преследваш само онези, които търся и аз. Без изключения. Ти ще си примамката. Аз ще съм въдицата. Идеята е страхотна.

Това бе сън. Много лош, лош сън, който навярно ме е застигнал заради отравяне на черния ми дроб от многото джин с тоник. Ето ти сделка с дявола. И каква ли бе цената на душата ми? Той ме гледаше очаквателно и едновременно с това заплашително. Ако кажех „не“, знаех какво ще се случи. Задръж чашата, келнер, ще пия от бутилката! Време бе за питие направо от врата ми. Ако кажех „да“, щях да вляза в съдружие с истинско зло.

Нетърпеливо затропа с крак по пода.

— Нямам на разположение цяла нощ. Колкото повече протакаш, толкова повече огладнявам. След минути мога и да променя мнението си.

— Ще го направя. — Думите се изстреляха от устните ми, без да помисля преди това. Защото, ако се бях замислила, никога нямаше да ги изрека. — Но и аз имам условие.

— Нима? — Това наново го накара да се разсмее. Ама че весел тип. — Не си в положение да поставяш условия.

Вирнах брадичка. От гордост или заради опасността, изберете си отговор сами.

— Просто те предизвиквам ти да минеш от думи към дела. Каза, че няма и минута да издържа срещу теб, дори и с двете ми оръжия. Не съм съгласна. Махни веригите, дай ми нещата и да видим. Победителят печели всичко.

Сега в очите му определено блесна искра на интерес и лукавата му усмивка се върна на устните му.

— И какво ще искаш, ако ти спечелиш?

— Смъртта ти — безцеремонно заявих. — Ако мога да те победя, нямам нужда от теб. Както и ти се изрази, ако просто те оставя да си вървиш, ще започнеш да ме преследваш. Ако ти спечелиш, ще играя по твоите правила.

— Знаеш ли, сладурче — провлачи той, — както си с тези вериги, мога просто да си устроя приятно дълго пийване от вратлето ти и да се върна към обичайните си занимания. Доста насилваш късмета си, като ми предлагаш това.

— Не изглеждаш като някой, на когото ще му се понрави скучно лочене от окована артерия — дръзко го предизвиках аз. — Изглеждаш като тип, обичащ опасността. Защо иначе вампир ще убива вампири? Е? Съгласен ли си, или не? — Затаих дъх. Това бе моментът на истината.