Джанин Фрост - На крачка от гроба

— Кръстовете. Освен ако не са пригодени като твоя, кръстовете не правят нищо повече, освен да ни разсмеят, преди да те изядем. Ти явно вече знаеш това, затова преминаваме нататък. Дървото, както също знаеш, може да ни вкара тресчици и да ни вбеси, но няма да ни спре да разкъсаме гърлото ти. Светена вода… е, нека просто да кажа, че ако някой запрати шепа пръст в лицето ми, ще ме нарани повече. Всички религиозни неща са пълна глупост, когато става дума за нараняване на някого от нашия вид, разбра ли? Единственото ти предимство е, че когато вампирът види специалния ти кол, той няма да осъзнае опасността.

— Не се ли страхуваш, че ще ползвам тази информация срещу теб? — прекъснах го. — Защо би ми се доверил?

Той се наведе към мен съвсем сериозен. Аз се отдръпнах назад, защото не исках да съм близо до него.

— Виж, сладурче. Двамата трябва да се доверяваме един на друг, ако искаме да постигнем целите си. И много, много ще те улесня: ако дори само си помислиш да ме изпързаляш и дори само се замислиш дали да не ме предадеш, ще те убия. Е, това може и да не те плаши, защото ти си голямото смело момиче, но помни едно — онази нощ те проследих до дома ти. В онази къща хамбар живее ли някой, на когото държиш? Защото, ако живее, тогава ти предлагам да се държиш с мен добре и да правиш каквото ти казвам. Ако ме преметнеш, ще живееш достатъчно, за да видиш как онази къща изгаря до основи с всичките хора вътре в нея. Освен това, ако някога решиш да ме нападнеш, трябва да си съвсем сигурна, че си ме довършила, ясно?

Преглъщайки, кимнах. Разбирах го. О, Боже!

— Освен това — гласът му се разведри като пролетен ден, — аз мога да ти дам каквото искаш.

Съмнявах се.

— Какво пък може да знаеш ти за това, какво искам аз?

— Ти искаш каквото всяко изоставено дете иска. Искаш да откриеш баща си. Но ти не копнееш за щастливо събиране, не, не и ти. Ти искаш да го убиеш.

Зяпнах го. Той каза на глас това, което аз дори не позволявах на подсъзнанието си да ми нашепва, и беше прав. Това беше другата причина, поради която убивах вампири — за да убия онзи, който ми е дал живот. Исках да направя това за майка си повече от всичко на света. Ако успеех, щях да имам спокойствието, че поне по някакъв начин съм изкупила вината си от начина, по който съм била зачената.

— Ти… — Едва можех да говоря с всички мисли, прелитащи през съзнанието ми. — Можеш ли да ми помогнеш да го открия? Как?

Сви рамене.

— Като начало, може и да го познавам. Познавам много неживи. Признай си, без мен ти всъщност търсиш игла в купа сено. Дори и да не го познавам лично, знам за него повече от теб.

— Какво? Как? Какво?

Той вдигна ръка, за да възпре бърборенето ми.

— Знам например възрастта му. Ти си на двайсет и една, нали?

— На двайсет и две — прошепнах, все още замаяна. — Навърших ги миналия месец.

— Така ли? Тогава, освен фалшив адрес, в шофьорската ти книжка е посочена и фалшива рождена дата.

Явно бе ровил в чантата ми. Е, не беше чудно, имайки предвид, че ме бе съблякъл, когато бях в безсъзнание.

— Откъде знаеш, че е фалшива?

— Не говорихме ли вече за това? Знам истинския ти адрес и той не е онзи, посочен в документите ти.

О, гадост. Това обезсмисляше причината, поради която изобщо си бях направила фалшивата карта — в случай че евентуално загубя битка с вампир и той реши да разгледа вещите ми. Не бях искала вампир да може да издири семейството ми. Е, това бе причината. Доста глупаво от моя страна да си мисля, че никой вампир няма да ме проследи до дома.

— Като се замисля, сладурче, ти си лъжкиня, притежателка на фалшиви документи и убийца.

— Е, и? — сопнах се.

— Също така си сопната — продължи той. — Имаш и мръсна уста. Да, страхотно ще се разбираме ние двамцата.

— Гламавщини — подиграх го аз.

Той ми се ухили.

— Подражанието е най-висшата форма на ласкателството. Но да се върнем на темата. Какво каза, че майка ти те е износвала колко, четири месеца? Пет?

— Пет. Защо? — Бях доста любопитна. Това какво общо имаше с възрастта на баща ми?

Боунс се приведе напред.

— Виж как стоят нещата. Когато те променят, трябва да минат няколко дни, преди някои човешки функции да отмрат напълно. Е, сърцето спира веднага, както и дишането, но някои от другите неща отнемат повече време. Слъзните канали функционират нормално ден или два, преди да зарониш розова течност заради съотношението кръв-вода в телата ни. Дори можеш да се изпикаеш един-два пъти, докато се изпразни организмът ти. Ала главното е, че той все още е имал плувци в топките си.