Джанин Фрост - На крачка от гроба

— Добре. Ще пийна малко, но тогава ти ще ми дадеш имената на младите момичета, които са починали в околността. Без катастрофите и болестите. Само убийствата.

— Прочети вестника, госпожице, защо съм ти аз за това? — излая той. — Сега го изпий!

Ама въобще не бях в настроение да ме юрка друго мъртво същество.

— Явно те хващам в лоша за теб нощ — рекох любезно. — По-добре да си вървя…

— Саманта Кинг, на седемнайсет, умря миналата нощ от кръвозагуба! — избуча той. — Моля те.

Дори не се наложи да го моля да ми съобщи причината за смъртта. Очевидно наистина ужасно силно копнееше за алкохол. Записах си подробностите в тефтера и после допрях гърлото на бутилката до устните си.

— Майко мила! — Задавих се след миг, едва забелязвайки, че призрачният силует на Уинстън се гмурна в гърлото ми като изстрелян от пушка. — Аргх! Това нещо има вкус на керосин!

— О, каква сладост! — пък бе неговият очарован отговор, когато излезе от другата страна на шията ми. — Да-а-а-а! Дай ми още!

Продължавах да кашлям и гърлото ми гореше. Дали бе от алкохола, или от призрака, не знаех.

— Още едно име — успях да изграча. — Тогава ще отпия пак.

На Уинстън не му бе нужна повторна подкана.

— Вайълет Пъркинс, на двайсет и две, умря миналия четвъртък от удушаване. Рева през цялото време.

Не правеше впечатление да му е жал за нея. Една ръка със замъглени очертания нетърпеливо махна към мен.

— Хайде!

Едно дълбоко поемане на въздух и излях още една глътка бяла светкавица в гърлото си. Разкашлях се, както и предишния път, и очите ми се насълзиха.

— Защо някой би платил за тая помия? — ахнах, когато си поех въздух. Гърлото ми гореше, когато Уинстън излезе от него и отново се зарея пред очите ми.

— Мислеше си, че завинаги си ми отнел пиячката, нали, Симс? — изкрещя Уинстън към преминаващия закачулен фантом. Духът не реагира. — Е, виж сега кой пие, докато ти си обречен вечно да се изкачваш по тази скала! Тази глътка е за теб, стари Джон! Кармен Джонсън, на двайсет и седем, починала от кръвозагуба преди десет дни. Пий, госпожице! И този път гълтай като жена, не като гукащо бебе!

Загледах го изумена. Явно от всичко на света най-много му липсваше алкохолът.

— Ти си мъртъв и все още си алкохолик. И това ако не е откачено.

— Сделката си е сделка! — изстреля той. — Пий!

— Задник — измърморих под носа си, докато гледах нещастно бутилката. В сравнение с това джинът имаше вкус на подсладена със захар вода. Ще си го върнеш тъпкано на Боунс , обещах на себе си. И не само със сребърен кол. Това ще е прекалено добро за него.

Двайсет минути по-късно в тефтера ми имаше още тринайсет имена, бутилката бе празна и аз се олюлявах на краката си. Ако не бях толкова замаяна, щях да се впечатля от броя на убитите през последните два месеца момичета. Нима новият губернатор не се похвали наскоро по телевизията, че нивото на престъпността спада драстично? Имената в списъка ми определено доказваха противното. Кажете на тези окаяни девойки, че престъпността намалява, обзалагам се, че няма да се съгласят с вас.

Уинстън легна на земята с ръце върху търбуха си и когато аз шумно се оригнах, се усмихна, сякаш това бе облекчило и него.

— Ех, госпожице, ти си истински ангел. Сигурна ли си, че не е останала нито капчица повече? Може да си спомня още някое момиче…

— Да го духаш — отвърнах грубо с ново оригване. — Празна е. Но въпреки това трябва да ми кажеш името, защото ме накара да изпия цялата тая гадост.

Уинстън ми хвърли лукава усмивка.

— Върни се с пълна бутилка и ще ти кажа.

— Егоистичен призрак — изнегодувах и се заклатушках нататък.

Изминах няколко метра, когато почувствах онова специфично дразнене, само че този път не беше в гърлото ми.

— Ей!

Погледнах надолу тъкмо навреме, за да видя как призрачният силует на Уинстън се хили и излетя от панталоните ми. Продължаваше да се киска, докато аз се потупвах и яростно подскачах.

— Пияна мръсна свиня! — изсъсках. — Копеле!

— Приятна вечер и на теб, госпо’ице! — викна той, докато силуетът му се замъгляваше и изчезна. — Ела пак скоро!

— Дано червеите осерат трупа ти! — бе моят отговор. Току-що един призрак бе влязъл в гащите ми. Нима можеше да падна още по-низко?

Боунс изскочи иззад храстите на около петдесетина метра от мен.

— Какво стана, Котенце?

— Ти! Ти ме измами! Не искам никога повече да те виждам, нито пък това шише с течен арсеник!

Метнах празната бутилка по него, но не уцелих с няколко метра. Той я вдигна с удивление.