Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

Зад самата крепост, сред камарите отпадъци от мината имаше цял халски град. Виждаха се хиляди и хиляди входове на подземни тунели.

„Това е глупост“ — каза си Радж Атън. В Карис неговите рицари се бяха мъчили да удържат стените на един як замък само с един вход. Беше се оказало почти невъзможно. Тук щеше да му се наложи да атакува халите в собствената им крепост, укрепление с непозната конструкция и план.

Странни на вид хали се бяха впили в острите шпилове на всяка от черните кули. При Карис не беше виждал такива. Бяха някакъв нов вид, неописан в нито един бестиарий.

Костните плочи на главите им стърчаха назад под странен ъгъл и правеха муцуните им изключително дълги. Всяка от тези хали имаше по трийсет и шест пипала. Предната част на ръцете им също изглеждаше по-дълга, отколкото на оръженоските. Кожите им бяха тъмносиви. Стояха по върховете на кулите и въртяха глави.

Въпреки че Радж Атън бе на цели две мили, халите изведнъж рязко се обърнахакъм него и развяха пипалата си въпросително.

Обикновена хала нямаше да го забележи.

Значи и халите си имаха далекогледци. Тази порода наистина трябваше да е рядка, щом бяха толкова малко.

Взе го за важен признак. Наистина легендарната Господарка на Долния свят бе излязла на повърхността. Сега Радж Атън щеше да се срази с чудовището.

Гледаше укреплението със смесица от удивление и смут. Нито един замък не беше оцелял след щурм на Радж Атън.

„Една крепост е само черупка, в която да се скрие притиснатият враг“ — напомни си той.

Примижа и огледа постройката за уязвими места. Не можа да види нито едно, но това не го разколеба. Беше събарял цели крепости само със своя Глас и макар това да се оказа неефективно, когато се опита с постройката на халите при Карис, беше сигурен, че ще намери някаква слабост в отбраната на чудовищата.

Пуснабиш му беше послужил добре в подготовката за тази битка. През изминалите два дни не беше оставил войниците да бездействат. Подсилени коне бяха докарали балисти от всяка крепост на двеста мили околовръст, опразвайки отбраната на най-богатите замъци в цял Индопал.

Бе пратил хора в Ейвън и беше осигурил запалими прахове, с които правеха опити огнетъкачите на Радж Атън.

Беше събрал десет хиляди слона, в това число четиридесет бойни с дарове на мускул, метаболизъм и жизненост.

Нещо повече, беше разбрал, че огънят може да се окаже ключът за прогонването на халите.

Картиш не беше известен с много дървета, но покрай руслото на неголямата река растяха много фурми и цитрусови дървета. Покварата беше опустошила градините. Ето защо хората му бяха изсекли всички мъртви дървета на трийсет мили наоколо и ги бяха струпали северно от халската крепост. Горещото слънце ги беше изсушило през последните два дни.

Тъй че от мига, в който Радж Атън пристигна в Двореца на канарчетата, хората му бяха готови за война.

Радж Атън наду овнешкия рог и мъжете му се подготвиха за щурм.

На една миля зад него двеста хиляди души започнаха да подготвят петте хиляди балисти и катапулти. С тях прииждаше милионна войска обикновени бойци и придружители.

По-нататък други два милиона души и десет хиляди слона започнаха да влачат дървета към крепостта.

Четири хиляди Непобедими — до един благородници от Южен Индопал — препуснаха нагоре по склона да се присъединят към Радж Атън.

Бяха бляскава войска, облечена в богатите одежди на Индопал. За тази битка бяха изоставили тежките брони и ризници, каквито носеха в бой мъжете в земи със северен климат. Вместо тях бяха облекли доспехи в стила на древните — плътно изтъкана коприна с една дузина пластове дебелина. Беше едновременно по-лека и по-здрава от боядисаната кожа, а освен това през нея тялото можеше да диша.

И така, лордовете на Индопал тръгнаха на бран в дълги ярки копринени дрехи, боядисани в пурпур и злато. Тюрбаните им бяха отрупани с рубини, смарагди и диаманти, големи колкото кокоше яйце. Конете и бойните слонове бяха покрити с чулове като за парад. Носеха бляскави пики, богато резбовани и покрити със златен варак, а ножниците на мечовете им блестяха от скъпоценни камъни и сребро.

Никога в историята на Индопал не се беше събирала такава войска. Радж Атън яздеше гордо в челото им, облечен в доспехи от блестяща бяла коприна, както се полагаше на сана му.

Земята затътна под копитата на неговата войска; над равнините се вдигаха облаци прах от влаченето на дърветата и балистите.

Халите запазиха спокойствие.