Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

— Махнете се от пътя! — извика Габорн на водачите на фургоните. — Пуснете юздите на конете. Халите ще нападнат!

Ейвран се надигна от постелята си и се загледа към чудовищата, за да види някакъв признак за опасност.

Нищо особено не забелязваше. Коларят плесна с камшика. Колелетата запяха и фургонът заподскача над камъни и коренища. Фургоните и водачите им замятаха дълги сенки под ранната утринна светлина.

След две-три минути цялата орда изведнъж спря марша си и от редиците на халите изригна злокобен съсък.

Хиляди чудовища се надигнаха на задните си крака и останаха така няколко дълги секунди.

Съсъкът ставаше все по-силен и по-силен. Халите изглеждаха възбудени, или може би уплашени.

Коларят изруга конете и попита:

— Какво става?

— Надушват нещо — отвърна Ейвран. Бойците на Габорн бяха яздили покрай фланговете им. Нейният фургон беше може би на две мили встрани от редиците им.

Изглеждаше сякаш халите се мъчат да доловят нещо или да надушат някаква миризма, която им се изплъзва.

Ейвран се обърна на изток, но не можа да забележи нищо на хоризонта — само златисти поля с дъбове, издигащи се тук-там, някакви далечни хълмове.

Дали надушваха военна част? Дали се надяваха на подкрепления, или идваше някаква армия на помощ на Габорн? Съмняваше се.

Огледа небесата за някакъв признак за буреносни облаци на хоризонта.

В това време халите се втурнаха право към войските на Габорн. Лордовете на подсилените си коне лесно надбягаха чудовищата, но главанаците се затрудниха много. Скачаха през полето, махаха с ръце и си викаха на своя си език.

Фургонджиите заплющяха с камшиците и завикаха:

— Дий! Дий!

Конете зацвилиха от ужас.

Тя видя как един от впряговете рязко свърна към другия до него. Сблъскаха се и един от конете се препъна. От фургоните на земята се разсипаха пики, фургонджиите изхвърчаха от каприте като парцалени кукли.

Единият закуцука и се хвана за задницата на най-близкия подминаващ фургон. Другият не помръдна.

Халите се носеха с тътен към фланга на Габорн. Тичаха с подновена сила, по-бързо, отколкото можеше да допусне, че е възможно, и зъбите им святкаха на утринната светлина.

Ейвран не можеше да проумее защо изведнъж им бе хрумнало да предприемат настъпление.

Рицарите на Габорн свърнаха на североизток. Мъжете на бойните коне можеха лесно да надбягат чудовищата. Но нейният фургон беше друго нещо. Той се друсаше през полето и я подхвърляше във въздуха всеки път, щом някое колело се удареше в камък. Чу трясък и едната ос изпращя.

Ейвран се хвана за ритлата. Главанаците вече тичаха наблизо, почти до фургоните. Халите затваряха кръга. Сърцето й биеше лудо.

Пролет се бе изправила и наблюдаваше чудовищата напрегнато, сякаш готова да скочи срещу първото, което се приближи.

Една хала в предните редици награби цяла канара и я хвърли. Камъкът профуча двеста крачки и удари един от близките фургони.

Фургонът се пръсна. Водачът му и конете изчезнаха, без да се чуе писък — превърнаха се в кървав фонтан. Дървени и метални парчета, късове окървавена плът изхвърчаха на десетки крачки във въздуха и западаха по полето.

Още хали последваха примера и премазаха други десетина фургони.

Нейният колар изплющя с камшика и фургонът заподскача още по-бързо през степта. Пропадна в някаква дупка и Ейвран чу как оста отново изпука.

Една хала изрева и закрачи срещу фургона.

Друга също скочи напред, огромна оръженоска, стиснала в предните си лапи бойна гега. Ейвран помнеше от спомените на Хитрия ядач колко ефективно може да е това оръжие в опитни ръце.

— Помощ! — изпищя тя.

Нямаше нужда да се притеснява. Коларят й подкара на изток толкова рязко, че за малко щеше да обърне фургона, но успя да се измъкне от пътя на халите.

Грамадната оръженоска пресече пътя за отстъпление на фургона зад тях.

Ейвран видя лицето на фургонджията. Беше старец с посребряла коса и кожено палто. Той изрева в паника, опита се също да свърне на изток.

Огромната лапа на оръженоската се изстреля напред и Ейвран се уплаши, че ще прониже стареца между очите. Но гегата й се стовари върху врата на предния кон. Халата дръпна с все сила и повлече коня.

Целият фургон се разтресе силно, падна и вторият кон, окът се счупи. Предното колело се удари в един от падналите коне и фургонът рухна на земята със страшна сила.

Ейвран затвори очи. Не искаше да гледа какво става с фургонджията.

Изведнъж осъзна, че се отдалечават от редиците на халите.