Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

Чудовищата можеха да се обърнат и да продължат яростната си атака, да пометат още трийсет-четиридесет фургона, но не го направиха. Вместо това ордата се стече на куп и се подреди в нов строй, без да спира да тича на изток.

Грамадните оръженоски образуваха петоъгълник със страна от по една миля, а по-дребните хали оформиха звезда в средата. По всяко рамо на звездата по няколко пурпурни магесници образуваха издължен триъгълник. Злата магесница с нейната свита зае средата на звездата. Ейвран разпозна строя, извлече го от спомените на Хитрия ядач.

Халите го наричаха Бойния ред.

Строят не беше предназначен за бързо придвижване. Беше замислен за военна атака.

Тя стисна здраво ритлата на фургона. Сърцето й туптеше от ужас, мислите й потекоха бясно. Стомахът й се беше стегнал на възел. Мъчеше се да се успокои.

Водачът й подкара фургона полека. Халите вече ги бяха подминали, отдалечаваха се.

Ейвран беше летяла над тези равнини, знаеше всеки град и всяка паланка. На изток лежаха няколко хълма, отвъд тях река Донестгрий се виеше лениво през равнината. Села и ферми имаше навсякъде покрай бреговете й. Но единственият по-важен град беше Фелдъншир, на четиридесет и пет мили на изток.

Фелдъншир представляваше проснала се във всички посоки плетеница от къщи, магазини, мелници, ферми и пивоварни, разположени сред гористите хълмове. От небето не приличаше толкова на град, колкото на струпани едно до друго села.

Ейвран не можеше да измисли нищо друго, което можеха да искат халите — никаква крепост, нищо.

— Нападат Фелдъншир — извика Габорн някъде съвсем наблизо.

Габорн препускаше с все сила и гледаше объркан строя на халите. Усещаше бързо надвисващата опасност над Фелдъншир, на около четиридесет и пет мили на изток. Много от ранените от Карис бяха отплавали по течението на реката през нощта и сега се бяха спрели на отдих в града. Земните му сетива закрещяха предупреждение към неговите Избрани: „Бягай! Бягай!“

Ордата препускаше в странна нова формация през златистата степ. Прах и суха трева се издигаха на хиляди стъпки. Утринното слънце, запълзяло през облаците, хвърляше странна жълтеникава светлина.

Но защо Фелдъншир?

— Вода! — извика му Ейвран. — Тръгнали са на водопой!

— Във Фелдъншир? — удиви се Габорн.

— Не, в изворите при Вонеща вода, само на три мили оттатък града! — каза Ейвран. — Виждала съм ги от въздуха — като зелени изумруди. Във водата им има сяра!

Габорн знаеше изворите. Горещата минерална вода, която извираше от земята, беше истинско проклятие за живеещите наоколо. На мили околовръст нямаше нито една ферма, а в студените зимни утрини изпаренията от изворите понякога духаха чак до Фелдъншир.

„Възможно ли е?“ — зачуди се той.

— Но Фелдъншир е на четиридесет и пет мили оттук!

Ейвран закима енергично.

— Ние знаем, че са четирийсет и пет мили, но халите може би не го знаят. За тях водата е само миризма във въздуха.

„Може ли една хала да помирише вода от толкова далече?“ — зачуди се той. Вълците можеха да надушват кръв от четири мили, а Вонеща вода сигурно миришеше по-силно от кръв.

И така, халите се понесоха на изток, право срещу вятъра. Пред тях се издигаха обрасли с дъб хълмове. Халите щяха да нахълтат в леса и да оставят след себе си цяла миля широка диря на опустошение.

Габорн облиза устни. Някои от чудовищата вече бяха изоставили редиците, твърде изтощени, за да продължават бясната скорост. След тях препуснаха неколкостотин пиконосци.

Четиридесет и пет мили! Колко дълго можеха да тичат, преди да капнат от умора?

Така или иначе, беше решен да убие Майстора на пътя. Трябваше да тръгне бързо и да ги изпревари.

— Скалбейрн — извика Габорн. — Изпрати десетина от най-бързите си конници към Фелдъншир. Щом халите искат водата, погрижи се да не я получат.

— Милорд?

— Отровете изворите — заповяда Габорн.

— Да ги отровят? — повдигна вежди Бинесман.

Габорн се намръщи. Беше Земния крал, а Земята бе съюзена с Водата. От поколения неговите предци бяха съюзници с Водата.

— Този избор не го взимам лесно — каза Габорн.

— Но какво да използваме? — попита Скалбейрн.

— Всичко, което ви падне подръка. Отидете при гилдията на дърворезбарите. Помолете майстора на гилдията Уалахс за помощ.

— Добре — отвърна Скалбейрн, привика няколко души и ги прати да препуснат в галоп към Фелдъншир. С тях тръгна и барон Уагит.

Но отравянето на водата нямаше да е достатъчно. Халите щяха да прегазят Фелдъншир.