Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

Сега той слезе от леглото си, изкуцука до малкия отворен прозорец и стисна решетките с ръце. Хладният нощен въздух го погали по лицето като женска длан.

Деветгодишният Мессан нахлу в стаята от стълбището на кулата.

— Татко! Татко! Чу ли?

— Да, чувам много добре — каза емирът. — Ела, сине, бъди моите очи. Кажи ми какво виждаш?

Момчето сграбчи лакътя на баща си и се изправи на пръсти. Над града бе надвиснала миризма на прах, камили и пушек, смесена с аромата на влажен коноп, от който жените по пазарите плетяха въжета и торби.

Емир Оват чу шумоленето на крака на тичащи хора. При портите се развикаха стражи.

— Извън замъка се събира голяма тълпа — зашепна Мессан. — Трима Непобедими седят на конете си насред площада.

— Сигурен ли си, че са Непобедими?

— Седят на имперски бойни коне и всички носят палтата на Непобедимите от А’келлах. Един има криле на гърдите и на шлема. Той държи нещо — човешка глава. Държи я за косата!

Оват чу дрънченето на ризници и тропота на ботуши по камъните долу.

— Нашите стражи какво правят?

— Някои тичат към портите, други застават по кулите. Някои са изпънали лъковете си и като че ли се канят да стрелят.

— Нашите стражи няма да стрелят — каза емирът. — Вакъз Фааракин е на голяма почит. Сигурно ще изслушат какво има да каже.

— Чуйте ме! — извика Вакъз. — В Роуфхейвън се е издигнал Земен крал, Габорн Вал Ордън. Той се е оженил за Йоме Ванисалаам Силвареста и сега е роднина на нашия владетел по брак. Земния крал предупреди, че всички сме в голяма опасност, и моли Радж Атън да се откаже, докато не бъдат надвити враговете на човечеството. Но Радж Атън обезчести нашата държава. Той застава на страната на чудовищата, като се бие със собствения си роднина!

При тези думи се разнесоха викове на ужас и неверие. Някои завикаха:

— Лъжец. Този човек лъже.

— Вакъз вдигна главата да я покаже на хората — каза Мессан. Момчето замълча, докато Вакъз разказваше какво е сполетяло Карис. Разказа за битката с халите, обкръжили замъка. Разказа как хората му са се сражавали да защитят Карис, защото така защитавали цялото човечество.

Но Радж Атън се опитал да избяга от града на лодка, оставяйки жени, деца и собствените си бойци да понесат жестокостта на халите.

А когато Земния крал щурмувал от хълмовете и избрал за своя рат Радж Атън и всички негови Непобедими, Радж Атън се опитал да попречи на войските си да му предложат помощ, та Земния крал да загине.

— Дори когато любимата му жена, Сафира, се появи и го помоли да спре войната — извика Вакъз, — Радж Атън отказа помощ. Тя имаше хиляди дарове на обаяние и глас, и само най-коравото същество можеше да им устои. Радж Атън устоя. Остави халите да убият собствената му жена и Земния крал сам-самичък се изправи срещу халите!

При тази вест емир Оват ахна, после се смъкна на колене и се облегна на стената. Мессан го сграбчи.

Емирът отдавна се беше боял от това. Страхуваше се още от онази ужасна нощ, в която Радж Атън наложи обсадата си над Ма-ал. Тогава беше разбрал, че в малкото си кралство не би могъл да се опълчи на Вълчия господар.

Умът му мигновено се върна към онази нощ. Да се бие не можеше, но беше замислил друг план, който предлагаше надежда, че може тепърва да надвие Вълчия господар.

Беше взел всички силари в своята съкровищница и бе накарал облекчителите да ги претопят и изковат наново, та всеки от тях да е с руна на обаяние или на глас. После ги беше използвал върху милата си дъщеря, Сафира.

Радж Атън беше мъж с неутолим апетит. Емирът беше предположил, че Вълчия господар няма да може да устои на детето. „Помоли го да не ни убива — настоял бе Оват пред Сафира. — Той ще ни пощади заради теб. Помоли го да ми приготви почетно място сред своите Посветители.“

След поражението Радж Атън настоя да вземе езика на емира, убеден, че емирът трябва да притежава големи дарове на глас, с които да увещава своите поданици. В края на краищата как иначе би могъл един владетел да бъде толкова обичан от своя народ?

Но огледът на белезите по тялото на емира показа, че не носи никакви дарове на глас. Вместо това Оват му предложи очите си, като каза на Радж Атън:

— Тях вземи, че не желая да гледам как ще накараш народа ми да страда.

Този избор се оказа окаян. Твърде често Оват чуваше риданията на поданиците си по пазарищата.

Отдавна беше подозирал, че Сафира ще умре от насилие. Беше се боял, че в някоя дребна свада Радж Атън може да я удари. С неговите дарове на мускул всеки нанесен удар можеше да убие момичето.