Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

Но когато се обърна назад, не можа да види никаква пътека. Клоните на дърветата се отмятаха като ръце и пак преграждаха пътя.

Сърцето й заби лудо в гърдите и тя продължи напред, обзета от благоговеен трепет. Беше видяла злата магесница в битка, как хвърля разрушителните си заклинания, беше видяла и как Пролет убива хала само с един удар. Но сега подозираше, че Бинесман е много по-могъщ и от вайлда, и от халата магесница.

Носеха се устремно напред. Конете им препускаха неуморно, докато не излязоха отново на главния път. Бинесман стигна до село Шрусвейл много преди Габорн.

Ейвран го видя веднага щом излязоха от гората. Бели къщурки със сламени покриви се бяха пръснали по зелените ливади покрай северния склон на долината. Каменни зидове, съградени преди хиляда години, деляха полските имоти: тук зелена ливада, на която пасеше стадо овце, там — ечемичена нива. По-натам — градина с високо израсъл слънчоглед. Покрай южния склон на долината пътят се виеше и стигаше до селището. На главната улица се издигаше голяма странноприемница с покрит с плочи покрив, от двете й страни бяха наклякали дюкяни с каменни стени.

Бинесман препусна към първата къща. Пред конете се разбягаха червени кокошки.

— Бягайте, халите идват! — извика той.

Стопанката, грубовата с побеляла коса и широка уста, изскочи на прага. Бършеше ръце в дългата си престилка.

— Какво си се развикал? Не ми е до вас, сложила съм хляба да пека. — Явно го беше взела за луд.

— Извинете ме за безпокойството, госпожо — заговори Бинесман с подигравателно учтив тон. — Но халите идат насам и крал Ордън скоро ще се бие с тях пред прага ви. Съветвам ви да предупредите съседите си и да се подготвите за бягство.

Ейвран изгледа жената с жал.

Същите хали бяха разсипали нейния дом в цитаделата Хейбърд и бяха опустошили Карис. Сега щяха да разорят и тази долина, да съборят къщите, стояли тук от поколения.

Старата жена престана да трие ръцете си и изгледа навъсено Бинесман.

— Не ми разправяй врели-некипели — сопна му се тя. Но в същия момент забеляза вайлда и зяпна объркана. Явно не всеки ден пред прага й заставаше зелена жена и чародей, който да й говори за приближаващо бедствие.

— А вие по-добре бягайте — отвърна Бинесман.

После пришпориха конете си напред по каменните улици на Шрусвейл.

Селището беше приятно. По вида на постройките можеше да се съди, че наближават Фелдъншир. Стълбовете на портата на хана бяха изкусно резбовани от хубаво дъбово дърво. На левия стълб бе изобразен менестрел с лютня под мишницата. На десния имаше благородник, който беседваше любезно с певеца. Гледната точка беше така извърната, че все едно двамата излизаха през вратата. Резбованият фриз отгоре изобразяваше богата трапеза, отрупана с праскови и ябълки, с хляб и печени зайци.

Табелата над хана също беше резбована, с изобразени на нея странници по пътя. Имаше го и името на хана: „Хлябът и гозбата“.

Виковете на Бинесман привлякоха всички дюкянджии в селището. Кметът на Шрусвейл, който беше и собственик на хана, заби камбаната.

Ейвран не говореше много, само кимаше да потвърди предупрежденията на чародея. Зърна очите на едно тъмнокосо момиче, което държеше кукличка, изплетена от тръстика в едната си ръка, и стиснатото юмруче на малкото си братче в другата.

Момичето едва ли бе на повече от седем години и Ейвран изведнъж осъзна, че в следващия час го чакат ужасии, каквито не бяха виждали и белобрадите старци.

Напуснаха Шрусвейл и препуснаха по черния път от село на село. Бинесман спираше във всяко и предупреждаваше хората. При всяко спиране селските камбани почваха да бият и човек можеше да проследи пътя им по техния звън. Във всяко следващо село хората вече се бяха събрали и чакаха да чуят новината.

На средата между Шрусвейл и Фелдъншир вестоносците на Габорн ги изпревариха.

Когато стигнаха града, камбаните вече кънтяха тревожно.

По улиците притичваха угрижени хора. Коне цвилеха и тропаха нервно с копита, с изпънати назад уши и разширени ноздри — подушваха страха на стопаните си. На осем мили на запад се виждаше вдигащ се над хълмовете пушек.

Ейвран прецени, че Габорн вече е запалил пожар в гората край Шрусвейл.

Гражданите на Фелдъншир бягаха от дюкяните и къщите си, вливаха се в непрекъснатия поток, поел на север от града, през моста над Донестгрий.

Селяни в груби аби тичаха по пътя, натоварили всичката си покъщнина в денкове от одеяла и чаршафи. Фермери се тътреха в коли, пълни с начумерени деца. Някакъв заможен търговец беше качил в каляската си цялото семейство, крещеше от капрата и плющеше с камшика над главите на ония, които дръзваха да се изпречат на пътя му.