Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

Той сръга животното по улиците на Мейгаса и бързо запресмята. Щом Опустошението се разпространяваше, до утре призори щеше да погълне Драгоценните кралства и да доведе до ужасен глад в Индопал. Ден по-късно щеше да порази Мейгаса и да започне да поглъща плодородните джунгли на север. След пет дни щеше да се промъкне през просторните пустини на Индопал и да унищожи всичко освен Деяз.

До седмица щеше да опустоши целия Индопал. А след това — света.

Сърцето на Мирима бе натежало.

Тя се подготвяше да се сбогува с Габорн. Няколко души вече изнасяха телата на Джюрийм, Хенди и техните нападатели.

Нападението срещу Йоме бе толкова бързо и внезапно, че нервите на Мирима все още бяха изпънати. Халите готвеха някаква нова неприятност горе на Скалата на Мангън, а през това време Габорн говореше как ще слезе в Долния свят, за да срази господарката им.

Ленгли препусна из полето да събере лордовете за съвет. Докато съветът се подготвяше, Габорн връчи на Мирима и Боренсон кутията за писма, която трябваше да предадат на крал Зандарос.

— Моля ви, погрижете се да стигне местоназначението си — каза им той. — Алгиер кол Зандарос може да се окаже могъщ съюзник, а не можем да си позволим да ни бъде противник.

— Ще стигне — увери го Мирима. — И ще се грижа добре за Йоме, докато пътищата ни са в една посока.

— Знам — каза Габорн. — Дано Земята ви закриля. — Приближи се и я прегърна за сбогом. Жестът я изненада. Въпреки че приемаше Йоме за приятелка, все пак Габорн беше кралят и следователно стоеше твърде високо за подобна проява на близост.

Мирима отиде при Ейвран. Очите на момиченцето бяха насълзени. Изглеждаше окаяно.

— Малка сестрице. Аз тръгвам за Инкара и трябва да си кажем довиждане.

— О! Това означава, че няма повече да те видя.

— Не — увери я Мирима. — Ще се върна.

Но Ейвран поклати глава и каза глухо.

— Никой не се връща от Инкара… а и аз заминавам за Долния свят.

На Мирима страшно й се прииска да утеши момичето.

— Имай вяра в себе си и в своя крал. И в мен също. Сега аз съм твоята по-голяма сестра.

Но Ейвран само поклати глава.

— Уви, не си.

Беше права. Доколкото се знаеше, Роланд така и не бе помолил херцога да осинови Ейвран. Ейвран така и не беше станала сестра на Боренсон и обещанието на Роланд бе останало неизпълнено. Момичето си нямаше никого.

Мирима знаеше какво е. Собственият й баща си бе отишъл, когато беше малка. Беше си имала майка и сестри, които да се грижат за нея, и знаеше колко важна е подкрепата им. Загубата на Ейвран изглеждаше дреболия, можеше лесно да се поправи.

Мирима се обърна към Габорн.

— Ваше величество, Роланд Боренсон е искал да помоли Палдейн за разрешение да стане настойник на Ейвран. Но е загинал преди да успее да отправи молбата си. Дали бихте могли да удовлетворите молбата на Роланд — вече моя молба?

Габорн погледна Ейвран.

— А ти искаш ли го? Би ли приела Мирима за своя сестра?

Ейвран изглеждаше по-скоро умислена, отколкото възбудена. Кимна мълчаливо.

Габорн се обърна към Боренсон.

— Ако разреша това, ти всъщност ставаш неин брат и настойник.

— Тя е Земен пазител — намеси се Бинесман. — Земята ще я облича и храни, както намери за добре. А обучението й можете да поверите на мен.

Изявлението на чародея стъписа Мирима.

— Сигурна съм, че намеренията ти са добри — каза тя. — И че би могъл да обучиш Ейвран в тънкостите на магията. Но не си свикнал да се грижиш за деца. Можеш ли да й дадеш цялата обич, от която се нуждае? И когато огладнее, ще я храниш ли, или просто ще я оставиш да събира грудки и жълъди?

— И аз съм сигурен, че намеренията ви са добри — отвърна Бинесман. — Но не забравяйте, мила госпожо, че вие тръгвате за Инкара. Интересно как ще се грижите за нея?

— Имението ни в Дрювъри е достатъчно голямо, за да приюти едно дете — възрази Мирима. — Може да остане с майка ми и сестрите ми, когато не се учи.

Но Бинесман предупреди:

— Мисля, че в една къща ще й хареса толкова, колкото на дивите птици им харесват клетките.

Габорн изгледа и двамата.

— Едно дете може да живее в къща и да се храни на маса, и пак да бъде Земен пазител. Не виждам причина да не изпълня желанията на Роланд. Но все още не съм чул сър Боренсон.