Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

— Аз съм онази, която те уби! Аз съм онази, която трябва да търсиш!

Един от рицарите срещу нея нададе боен вик, сниши пиката си и я прицели право в сърцето й. По железния й връх затанцува кълбеста мълния.

Чу отстрани яростния вик на Боренсон. Той затича към нея с бойния чук в ръка. Вятърът го биеше като юмруци.

Мирима задържа прицела си, докато конникът не се озова на трийсет крачки, и стреля.

Боренсон връхлетя, сякаш се канеше да надвия силата на коня. Удари с чука си железния връх на пиката и той се смъкна надолу. Пиката се заби в пръстта и изпращя със звука на скършено от буря дърво. От нея излетя мълния с ослепителен блясък и се понесе над земята.

Боренсон отхвърча нагоре, от ботушите му блъвна дим, извика и рухна в пръстта.

Стрелата й прониза шията на рицаря с такава сила, че проби гръбнака му и за малко да откъсне главата му.

Главата на връхлитащия рицар се отплесна назад, със скършен врат. Но той остана още миг да седи изправен на препускащия в бесен галоп боен кон, мъртвите му ръце стискаха юздите.

Другите двама воини профучаха край Мирима — и тогава прашната буря удари и я заслепи с яростта си.

Стихийният дух се понесе към Габорн като буря от някакъв кошмар. Фронтът се стесни на по-малко от четвърт миля ширина, но се издигна на стотици стъпки. Прахта помете по земята, отгоре изтрещя внезапна мълния.

— Прикрий се! — изкрещя Габорн и избута Йоме зад себе си.

Стражите, мъжете, които бе избрал точно за този момент, тичаха да преградят щурма на конниците.

Ленгли се понесе напред от лявата му страна, Скалбейрн отдясно. И двамата бяха феноменални воини. Но никой не можеше да е подготвен за това.

Габорн надигна щита си и примижа над него срещу фучащите треви и прах.

Вляво се чу трясък на дърво и метал — фурията беше ударила по фургоните и ги преобръщаше. Той стисна бойния чук.

Скалбейрн се спусна към единия от нападащите рицари — крещеше и размахваше огромната си бойна секира.

Нападащият рицар държеше пиката си в дясната си ръка, така че Скалбейрн му налетя откъм незащитения фланг. Но не замахна към воина, както щеше да постъпи Габорн. Вместо това се нацели в коня и посече десния му крак в коляното.

Конят рухна и с него — ездачът му. От пиката му изтрещя мълния, разцепеният й език облиза земята и се натресе в барон Хенди от Хиърдън. Светкавицата го разсече на две и от него се разхвърча овъглена плът.

Скалбейрн се втурна към падналия воин и застана над него с бойната брадва над главата си.

И двамата бяха погълнати от връхлитащата стена от прах.

Фейкаалд видя как вятърът удари по фургоните и ги заобръща. Изхвърчаха парчета потрошени спици, осите запращяха от силния напор.

Затъркаляха се сандъци с оръжие и храна — но силарите ги нямаше между тях.

Той придърпа широкия си сив бурнус и се втурна във вятъра. Мокри листа го запердашиха през лицето. Вдигна ръка да се предпази от хвърчащите отломки. Пустинни бури, свирепи като тази, бе преживявал неведнъж.

Дълги години бе имитирал глухота и немощ. Все пак си имаше по някой и друг дар на мускул и жизненост, прилягащи на острия му слух, и сега щяха да му свършат добра работа.

Всеки сандък побираше четири хиляди силара с обща тежест около петстотин фунта. Беше ги опаковал лично, знаеше съдържанието на всеки сандък. Беше прибрал силарите в платнени торби, за да могат лесно да се натоварят на кон.

Подкара коня си към фургона със съкровището, метна се на него, извади камата си и сряза връзките на платненото покривало. Бързо изкърти капака на първия сандък и го хвърли на дъсчения под. Вътре имаше две платнени торби, стегнати с въже.

Повдигането на петстотин фунта беше трудна работа, дори с двата дара на мускул. С пъшкане и напъване, успя някак да надигне торбите и да ги преметне през седлото. Овързването остави за по-късно.

Вятърът пищеше като живо същество.

Знаеше много добре, че възможността да избяга ще е многократно по-голяма, ако Габорн не разбере веднага за кражбата. Затова грабна откъртения капак и го намести.

Но бурята вече връхлиташе с пълна сила и стана толкова тъмно, че почти не можеше да вижда.

Той скочи на коня си, обърна го с гръб към вятъра и препусна под прикритието на вихрушката.

Към Габорн препускаше с тътен един-единствен конник и буреносният облак връхлиташе зад гърба му.

Габорн позна Бекхърст по цветовете на щита му. Зяпна го изумен. Бекхърст винаги бе правил впечатление на лоялен към Дома Ордън. Сър Ленгли препусна да пресече пътя му.