Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

— Давиш се? — учуди се Йоме.

Ейвран не можеше да обясни. Пронизваха я странни страхове и копнежи. Само сви рамене.

— Може да е от спомените. Всичките тези спомени…

Йоме сложи длан на челото й. От него капеше пот като капки утринна роса. Джюрийм се върна с мях с вода. Йоме го вдигна до устните й и я накара да пие.

Устата и гърлото й бяха толкова пресъхнали… Не се беше чувствала така след ядене на хали. Пи дълго, докато стомахът не я заболя, но водата не я облекчи.

Разплака се.

— Няма нищо — каза Йоме. — Поела си спомените на три хали само за един ден. Това сигурно е твърде много за едно малко момиче.

Но Ейвран поклати глава. Не беше това. Потта бликна от челото й още по-силно. Сърцето й заби лудо и тя задиша дълбоко. Коремът никога не я беше болял толкова. Никога не се беше изпотявала толкова обилно.

Уплаши се да не би тази хала да е отровила кръвта й.

— Всички, които познавам, умират — проплака Ейвран. Не посмя да каже, че я е страх, че и тя може да умре.

— Помогнете ми — примоли се Ейвран.

За нейна изненада Йоме я прегърна през врата с една ръка, а с другата притисна гърдите й.

— Ще ти помогна — прошепна Йоме. — Винаги когато имаш нужда от мен, каквото и да поискаш, ще ти помогна, колкото мога.

Това я утеши. Осъзна, че жадува за човешка близост. Взрив от спомени отново я заля и Ейвран проплака.

— Бинесман — примоли се Йоме. — Можеш ли да отделиш един миг?

Чародеят дойде да прегледа Ейвран. Накара я да отвори широко уста, погледна очите й. После заяви озадачено:

— Нищо й няма, доколкото мога да преценя.

— Поти се, тресе я и трепери от ужас — каза Йоме.

Бинесман възрази:

— Пипни я по челото. Няма никаква треска.

Йоме го изгледа като гламав. Пак пипна челото на Ейвран и угрижено поклати глава.

Бинесман погледна детето разтревожено, извади някакви билки от джоба си и ги даде на Йоме, след което я предупреди:

— Ако се влоши, повикай ме веднага.

Ейвран остана да лежи вцепенена, измъчвана от странните усещания. Болка стягаше стъпалата и ставите й; сухота мъчеше дробовете й; разкъсваше я жажда. Правеше всички усилия да пренебрегне болката. Загледа се отново в зелената жена.

Учителят на вайлда я превеждаше през все по-сложни неща. Личеше, че е удивен от това колко бързо се учи. Барон Уагит изоставаше. Ветеранът бързо премина от стойките и основните маневри към движения с цялото тяло — скокове напред, бързо извъртане, париране и съчетани движения.

— Преподавал съм тоягата в Стаята на оръжията дванайсет години — каза в един момент едрият рицар на Бинесман, — но за такова момиче не съм и мечтал. Като приключиш с нея, мога ли да я взема за жена?

Бинесман се засмя.

Ейвран изпита ревност. Бинесман се мъчеше на всяка цена да обучи вайлда, а Ейвран я смяташе за своя приятелка. Не й харесваше това, което чародеят правеше със зелената жена, превръщайки я в оръжие. Не й харесваше повече, отколкото й харесваше това, което Габорн искаше от самата нея.

Габорн долови опасността, застрашаваща Йоме. Атаката срещу нея беше близо.

Вече от цял ден усещаше как заплахата набъбва.

Огледа притеснено охраната. Тихомълком беше разположил около лагера осемдесет души. Повечето от тях седяха най-небрежно по нападали дънери, точеха брадви и се преструваха на задрямали. На стотина крачки по-далече Боренсон и Мирима правеха голямо представление с прибирането на багажа си, уж че бързат да тръгнат за Инкара, но както го беше помолил, Боренсон шареше със сините си очи по дърветата край брега на потока, нащрек като за петима.

Но нищо от мерките, които бе предприел, не облекчаваше усещането му за заплаха.

Габорн закрачи към Скалбейрн. Беше го помолил да се навърта около Йоме и рицарят го правеше. Но в момента беше стиснал кривак и упражняваше барон Уагит. Беше тежък труд. Потта се стичаше от лицето на отскорошния барон и туниката му прогизваше. Единият му ръкав се бе откъснал в упражнението. Сините му очи грееха от радост и личеше, че удоволствието, което изпитва, е неописуемо.

— Е, трябва да дойдеш с мен в Интернук — говореше Скалбейрн на барона, докато последният напразно се опитваше да го халоса по главата с кривака. — При нас не е толкова скапано цивилизовано. На мъж като тебе ще му дойде добре да остави миналото зад гърба си.

— Бъдете нащрек — прошепна Габорн на Скалбейрн.