Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

Фейкаалд се стремеше да го примами към Картиш за някакви свои цели. Съмняваше се, че този „паяк“ съзнава колко му се иска да помогне.

Но Земята му бе отредила да намери Мястото на костите.

— Не мога да пратя войска — заяви Габорн.

Фейкаалд погледна към Джюрийм, сякаш очакваше намесата му.

— Салаам — помоли се той и сведе ниско глава.

„Мир.“ Тази молба предполагаше, че следващите му думи могат да оскърбят Габорн и затова го моли да запази спокойствие.

— Мир — отвърна му Габорн.

— Чуйте ме: за малка услуга ви моля. Не би трябвало да ви оскърби.

— Каква е тя?

— Във вашия стан има Непобедими, мъже, дошли от Индопал. Оцелели са триста или четиристотин от тях. Моля ви… щом няма да пратите от своите хора, пратете поне тях.

Габорн помисли, но чувствата му го забраниха. Земята го предупреждаваше, че ако прати тези хора, те ще загинат. Не можеше да разбере само дали гибелта им ще дойде от халите, или от ръката на самия Радж Атън.

— Не. Не мога да го позволя.

— Но аз ви моля за нещо много дребно — настоя Фейкаалд. — За вас стойността на тези мъже е ограничена. Те имат дарове сега, но трябва да се запитате колко дълго може да продължи това. Четиристотин Непобедими не са сила, чиято загуба Радж Атън би преглътнал лесно. Той ще поиска смъртта на техните Посветители, за да не тръгнат срещу него собствените му хора. Те ще умрат — невинни Посветители — мъже, жени, деца. Ще умрат — и за какво? За да водите като военен трофей неколцина Непобедими на своите паради?

Габорн изгледа Фейкаалд с нарастваща неприязън.

— Вие за услуга ли ме молите, или се опитвате да ме изнудите?

— Изнуда? Никога! — каза Фейкаалд. — Не казвам какво трябва да направите. Но познавам ума на моя господар.

Габорн не се съмняваше, че Радж Атън би могъл да направи това, за което го предупреждаваше Фейкаалд.

— Прав сте. Индопал е родната им земя и ще позволя всеки Непобедим, който пожелае да защити своя народ, да се върне в Картиш.

Джюрийм засия, сякаш не беше очаквал това благодеяние.

— Благодаря ви, о, кралю на цялата Земя — каза с дълбок поклон Фейкаалд.

— Но… — добави Габорн — моите земни сили също така предупреждават, че в Индопал заплахата е голяма и че никой от тези, които отидат, няма да оцелее. Длъжен съм да ги предупредя за това.

Очите на Фейкаалд станаха стоманени. Той кимна, но изражението му стана неразгадаемо.

— Още една малка услуга, моля ви.

— Още една?

— Силари. Ако можете да отделите поне неколкостотин, цената им би се оказала неизмерима.

Старецът вече прекаляваше.

— Нямам нито един излишен.

Фейкаалд сведе покорно глава.

— Добре. Тогава нека да ви помоля за още нещо.

Габорн вече се чувстваше като на пазар. Фейкаалд молеше за много, а не даваше нищо.

— Можете да ме помолите за още нещо, но молбите ви вече ме отегчават.

— Мир. Моля ви… тръгнете сам за Картиш. Ако се боите от Радж Атън, можете да Изберете войските му и така ще сте сигурен, че те ще ви опазят.

— Не мога.

— Умолявам ви в името на всичко, което ви е най-скъпо, в името на обичта ви към вашата страна, в името на вашата доблест и чест. Без Земния крал, който да ни предвожда, нашите хора ще са като трески в огъня. Ако можете само да видите моя народ, ще ги Изберете така, както избрахте народа на Карис.

Габорн поклати глава. Думите не можеха да изразят колко му се искаше да се подчини на тази молба, но силата му да Избира беше секнала. А освен това трябваше да поеме по друг път.

— Мен ме чакат други битки, на други фронтове. Вашият господар ще трябва да се справи сам.

Фейкаалд сведе очи и поклати глава.

— Простете ми. Дойдох тук на своя глава, за да потърся помощта, ви. Не мога да се върна в Индопал — вече не. Радж Атън ще види в моето деяние измяна. Готов съм да го приема, да бъда наречен изменник, ако това може да донесе някакво добро за народа ми. Ето защо се оставям на вашата милост и моля за убежище. Предлагам ви вярната си служба, също както го направи Джюрийм. Ще ви служа добре, стига да не искате от мен да предам своя народ.

Изглеждаше искрен. Ръцете му трепереха, а очите му умоляваха за великодушие. Но Габорн не можеше да му се довери. Нито чувстваше някаква опасност да застрашава Фейкаалд.

— Върнете се при Радж Атън. Той няма да ви направи нищо лошо.

— В името на Силите, в името на Земята, моля ви! — захленчи Фейкаалд. — Имайте милост. Имайте милост към един старец! Не можете да си представите на какво е в състояние да ме подложи той!