Рэй Брэдбери - Зелени сенки, Бял кит

— По дяволите! — изръмжа последният. — Където не го сееш, там никне! Сега не можеш да му затвориш устата, а ние ги видяхме първи!

Настана дълъг момент, през който Снел-Оркни и неговите питомци оглеждаха Фин. Неговите очи, напротив, не се задържаха върху тях. Те гледаха някъде над главите им. Гледаха отвъд.

Но той ги бе видял, в това бях сигурен. Защото последва нещо изключително забавно.

Цялата боя се смъкна от лицето на Фин. А после се случи и нещо още по-забавно. Боята отведнъж се върна. Гледай ти, рекох си. Та той се изчервява…

Но все още отказваше да гледа където и да било другаде, освен към небето, покривите и уличните лампи, докато Снел-Оркни не запита с приятно модулиран глас:

— Извинете, сър, накъде се намира паркът „Сейнт Стивънс“?

— Господи — отскочи назад Фин. — Кой знае къде са го сложили тази седмица. — И хлопна вратата.

Шесторката продължи по тротоара, пръскайки ведрост и усмивки. Нолан вече се канеше да се втурне към бара, когато се случи нещо непредвидено.

Иззад ъгъла, сякаш от нищото, изскокна Гарити, момчето от асансьора на хотел „Роял Хайбърниан“, и преди някой да се усети, се шмугна с пламнало от вълнение лице в „Четирите провинции“, за да сподели новината.

Докато Нолан и аз стигнем до заведението, следвани от запъхтяния Тимълти, Гарити вече бе претичал покрай целия тезгях, подминавайки още несъвзелия се от шока Фин.

— Ако знаете само какво изпуснахте! — викаше на всеослушание той. — Все едно гледате някой от онези научнофантастични филми, дето ги дават в кино „Гейъти“!

— Какво искаш да кажеш? — попита Фин, отърсвайки се от транса.

— Ами че те не тежат нищо! — рече Гарити. — Да ги качиш с асансьора, беше все едно да хвърлиш шепа плява нагоре в комина! А да им бяхте чули приказките само! Те са тук, в Ирландия — тук той сниши гласа си — по тайнствени причини!

— И мистериозни — подсказах му аз.

— Точно така. Не ги назоваха, но помнете ми думата, не са дошли за добро. Виждали ли сте подобно чудо в живота си?

— Не и от големия пожар в манастира насам — обади се Нолан. — Тогава аз… — Но думата „манастир“ явно притежаваше магически свойства, защото при произнасянето й вратите се разтвориха широко и вътре, обърнат наопаки, се яви отец Лиъри. Ще рече, че преподобният се движеше заднешком, притиснал бузата си с една ръка, сякаш съдбата му бе зашлевила силен и неочакван шамар.

Разчитайки посланието, изписано на гърба му, мъжете тикнаха носове в чашите си и тактично изчакаха, докато и той не накваси гърло, все още взрян към изхода, сякаш там бяха открехнатите двери на ада.

— Преди няма и две минути — рече свещеникът накрая — ми се яви зрелище, на което трудно ще повярвате. Нима след всички тези години на беди и страдания Ирландия наистина се е побъркала?

Чашата му бе своевременно допълнена.

— Да не сте попаднал на пътя на нашествениците от планетата Венера, отче?

— И ти също ли ги видя, Фин? — попита последният.

— Да, и искам да ви попитам, смятате ли ги за лоши?

— Не толкова за лоши или добри, колкото за странни и чалнати, Фин, такива, на които им вървят думи като рококо и барок, ако следваш потока на мисълта ми.

— Нося се по него с лекота, сър.

— Къде ги видяхте за последно, отче? — попитах аз.

— Тъкмо влизаха в парка. Допускате ли, че сега там ще се разрази вакханалия?

— С извинение, че се меся — рече Нолан, — но времето не е подходящо за целта. Друго ми минава през ума, че вместо да дремем тук, е по-добре да отидем да ги проследим…

— Това би противоречало на моралния ми кодекс — каза свещникът.

— Удавникът се хваща за всичко — вметнах аз. — И може да си потъне заедно с моралния кодекс, ако се вкопчи в него, вместо в спасителен пояс.

— Стига си проповядвал — сопна се божият служител, — ами обясни накъде биеш.

— Бие натам — просъска развълнувано Нолан, — че откак се помним не сме имали такова нашествие от благородни сицилианци. Кой знае, може би в същия този момент четат на глас на жените и дъщерите ни някъде насред парка. И от коя книга, ако смея да попитам?

— „Балада за Редингската тъмница“ 12 12 Поема от Оскар Уайлд, посветена на престоя му в затвора в Рединг, където е излежавал двегодишна присъда за хомосексуализъм. — Б.пр. ? — предположи Фин.

— Направо изби рибата — изръмжа Нолан, ядосан от това, че измъкнали същината на въпроса изпод носа му. — Откъде да знаем, че тези духчета от бутилка не продават парцели на един остров, наречен Файър Айлънд 13 13 Остров край Ню Йорк, нарицателно в популярната култура от 60-те и 70-те години като място за хомосексуални авантюри. — Б.пр. ? Чували ли сте за него, отче?