Рэй Брэдбери - Зелени сенки, Бял кит

— Да, да, сложи я, събори я! — развикаха се наоколо.

— Тихо, тихо — казах аз.

— Според вас — продължи невъзмутимо Тимълти, — ние разбираме ли от стихотворения и песни?

Друг вид възглас мина из тълпата, дочу се неохотно одобрение.

— Разбираме, и още как.

— О, такава ли била работата.

— А пък ние си помислихме…

— Задръжте! — вдигна ръка Тимълти, все още със затворени очи.

Всички млъкнаха.

— Ако не пеем песни, ние ги пишем, а ако не ги пишем, ги танцуваме. Не са ли и те истински ценители на песента, на стиховете и на танца? Току-що ги чух отдалеч да рецитират и да пеят сами на себе си, насред поляната.

Имаше известна правота в думите му. Присъстващите се посбутаха, признавайки този факт.

— Намираш ли и някакви други прилики? — попита свъсено Фин.

— Да, намирам — рече Тимълти с тон на съдия.

Тълпата се скупчи по-близо и затаи дъх, а аз трескаво си водех бележки.

— И те като нас обичат понякога да се почерпят.

— Имаш право, за бога! — викна Мърфи.

— А също така — продължи напевно ораторът — се женят много късно, ако изобщо го сторят! И…

Но тук се вдигна такава врява, че той трябваше да я изчака да стихне, преди да довърши:

— И… не се занимават много-много с жени.

Избухна същинско стълпотворение от крясъци, блъскане и викове; един искаше да черпи Тимълти, а друг го канеше да се разберат отвън. Но той дори не трепна с вежда, побойникът бе усмирен, а когато всички вече разполагаха с нови питиета и напрежението се поразсея, се разнесе силният, ясен глас на Фин:

— А сега би ли обяснил престъпното сравнение, което току-що направи под покрива на този почтен бар?

Тимълти бавно отпи от чашата си, после най-сетне отвори очи, погледна спокойно Фин и с кристално звънка дикция произнесе:

— Къде в цяла Ирландия един мъж може да легне с жена?

Той остави фразата да попие.

— Триста двайсет и девет дни в проклетата година вали дъжд. През останалото време е толкова мокро, че няма нито едно местенце, нито късче земя, където да се осмелиш да проснеш някоя жена от страх да не би да се вкорени и да пусне листа — ще го отречете ли?

Тишината не го отрече.

— Тъй че, когато опре до греховни наслади и скандални плътски удоволствия, на клетия глупак ирландец не му остава друго, освен да се пренесе мислено в Арабия. Затова нашите сънища са арабски — за топли нощи, суха земя и свястно място, където не само да седиш, но да легнеш, и не само да легнеш, но да лудуваш, да се гърчиш и опиващ в хватката на сладостни възторзи.

— Майчице, чул те господ — рече Фин.

— Тъй, тъй — закимаха всички.

— Това първо. — Тимълти сгъна показалеца си. — Няма място. После идват времето и обстоятелствата. Да речем, примамил си някоя кръшна девойка в полето — и после какво? Тя носи мушама, гумени ботуши, шал на главата и чадър над всичко това, а ти издаваш звуци като нерез, заклещил се на вратата на кочината. Тоест, едната ти ръка е в пазвата й, а с другата се бориш с ботушите, а по-далеч няма и да стигнеш, защото кой междувременно диша във врата ти със сладкия си ментов дъх?

— Енорийският свещеник? — предположи Гарити.

— Енорийският свещеник — промълвиха и останалите в отчаяние.

— Е, това са вторият и третият гвоздей от кръста, на който са разпнати всички ирландски мъже.

— Продължавай, Тимълти, продължавай.

— Тези сицилиански симпатяги се събират на компании, ние също. Ето, сега тук седи компанията от кръчмата на Фин, нали?

— Проклети да сме, ако не е така!

— Те изглеждат тъжни и потиснати през половината време, а после му отпускат края, беснеят и се забавляват — намират се или горе, или долу, но никога по средата. На кого ви напомня това?

Всеки погледна образа си в огледалото и кимна.

— Ако имахме избора — продължи Тимълти — да отидем вкъщи при проклетата си жена, омразната тъща и старата неомъжена сестра и там да тънем сред пот и сълзи или да останем тук за още една песен, още една чашка, още една история — кое бихме предпочели?

Мълчание.

— Помислете за това. Отговорете си честно. Прилики. Сходства. Списъкът е дълъг. И си струва да го поогледаме, преди да скачаме, да хулим и да викаме стражата.

Тишина.

— Би ми се искало — обади се след доста време нечий глас, странен, любопитен — да ги опозная по-отблизо.

— Мисля, че желанието ти скоро ще се изпълни — казах аз, избягвайки излишен драматизъм, предвид на обстоятелствата.

Всички замръзнаха в жива картина.

Някъде отдалеч долетя слаб, крехък звук. Както в чудна утрин, когато се събуждаш и още в просъница едно особено усещане ти казва, че във въздуха се носи първият сняг, пада надолу, гъделичкайки небесата, и кара тишината да отстъпи и да се стопи в нищото.