Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Юношата отново погледна към учителя си. Изглеждаше невъзможно, но старецът се усмихваше.

— Прощавам ти — каза Робърт. — Направи го.

Това не беше лъжа. Юношата не можеше да повярва. Бе получил непоискана прошка още преди да е извършил греха.

Стиснал меча, той усети как Арон умира. Той щеше да убие учителя си заради истинна лъжа, изречена от Кайла. За да спаси собствения си живот…

Той замахна. Топла кръв опръска ръцете му. От разсечената трахея на Робърт долетя двукратно хъхрене. В следващия миг той се свлече на земята и издъхна.

— Много добре, Арон — каза Трен.

— Хаерн — прошепна момчето. Баща му не осъзна значимостта на тази дума, но Кайла разбра.

— Ще се погрижа за трупа — предложи Зенке.

— Не — спря го Трен Фелхорн и взе меча от ръката на Арон. — Моят син е отговорен, нека той почисти.

Галантният Зенке развърза ръцете на Кайла и й помогна да се изправи. Докато разтъркваше китките си, тя не изпускаше Фелхорн от периферното си зрение. Трен протегна ръка и докосна лицето й.

— Прости ми за удара — каза й той. — Бе предизвикан от гняв и погрешна представа. Очевидно престоят край Робърт не му се е отразил добре.

Кайла притежаваше достатъчно мъдрост, за да запази мълчание.

— Да вървим — продължи той и я поведе небрежно. — Искам да се убедя, че Лори Кинън ще запомни завръщането си.

Двамата оставиха Зенке и Арон да се взират в тялото. Момчето все още бе поразено от случилото се и на път да се разплаче.

— Нямам с какво да избърша кръвта — занесено рече юношата. Зенке опита да се изсмее, макар по-скоро да прозвуча като задавяне.

— В онзи шкаф има чаршафи. Използвай един от тях.

Със сковани и методични движения Арон се отправи към указаното място. Зенке го следеше с поглед, барабанящ с пръсти по гърдите си.

— Веднъж опънах една кобила — каза той, когато момчето се върна с чаршафа. То спря, а мъжът се изсмя отново. — Просто изпробвам заклинанието. Очевидно вече не действа.

— Очевидно.

Зенке въздъхна. Арон приклекна и започна да попива кръвта. Държеше очите си сведени право надолу, за да не поглежда към тялото.

— Това беше необичаен човек. И много възрастен. Той вече очакваше смъртта си. Не мисля, че ти се е разсърдил заради това, което бе принуден да сториш. Зная какъв натиск оказва Трен върху теб. Баща ти иска един ден ти да заемеш мястото му. И целият свят да се страхува от теб.

— Не искам светът да се страхува от мен — прошепна Арон. — Искам светът да обича Хаерн.

— Хаерн? — попита Зенке. — Не съм сигурен, че…

Момчето му хвърли остър поглед. Мъжът се вторачи в него.

— Странно е, че един старец би могъл да убие някой като Дъстин — предпазливо рече Зенке. — Аз бих заложил на някой по-млад. Някой, който би могъл да се измъкне незабелязано…

Арон безшумно прочисти гърлото си и продължи да бърше.

— Нищо чудно да си спечеля смъртта. — Зенке се изправи и се огледа, за да се убеди, че никой не ги подслушва. — Но съм готов да заема мястото на някоя керска курва, ако ти не си си измислил ново име. Ти си Хаерн.

При ледения поглед на Арон Зенке избухна в нервен смях.

— Зрели мъже биха се пречупили много по-рано от теб, момче. Сигурен ли си, че си само на тринадесет?

Юношата подмина въпроса и продължи почистването си. Зенке забеляза, че чаршафът е почти напълно подгизнал, затова донесе нов, който подметна върху тялото на Робърт и поклати глава. Усмивката му изчезна.

— Всички ние си имаме тайни, Арон. — Мъжът отново започна да потропва по гърдите си. — Някои можем да споделяме, но други трябва да останат скрити. Твоята е от втория тип. Разбираш ли това? Ако някой узнае какво си сторил, без никакво колебание ще те издаде на Трен. Дори не искам да си представям как би се разбеснял баща ти. Той ще убие всички, които знаят за това, включително мен и Кайла. Не зная за теб, но аз харесвам живота. И бих искал да продължа да му се наслаждавам поне още няколко десетилетия.

— Не виждам изход — каза Арон. Зенке наместваше чаршафа над трупа. — Какъв беше смисълът? Молих се и умряха хора. Трудно бих нарекъл това милост. Ашур не съществува. Той е просто шибана илюзия.

— Какъв език — възмути се престорено Зенке и се поизвърна към вратата. Макар тя да оставаше затворена, за всеки случай той й обърна гръб и се приведе. Изпод бронята си извади малък медальон с образа на Златната планина. — Не съм от най-вярващите — рече той в отговор на удивения поглед на момчето. — С дела като нашите е трудно да се молиш. Въпреки това съм готов да ти помогна с каквото мога. Може би подписвам собствената си смъртна присъда. Но ако ти трябва помощ за момичетата, любовта или вярата, можеш да разчиташ на мен. Ти си добро дете, Арон. Самият аз не се гордея с нещата, които върша, но те пак са за предпочитане пред нещата, които правех преди да вляза в гилдията на Паяците.