Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Крегон започна да мълви мистични слова, които звучаха чепато. Макар Арон да не бе заклинател, той прецени, че магията би трябвало да звучи по-плавно и по-естествено.

Магьосникът неочаквано спря и за пореден път обърса потното си чело. Юношата почувства лек гъдел да се разлива по гърба му — допир на малки листенца.

— Готово. Заклинанието действа — каза Крегон.

— Отлично — рече Трен. — Сега ни остави.

Магьосникът се подчини с готовност. След напускането му в стаята останаха само петима. Фелхорн пристъпи напред. Леден гняв продължаваше да сковава лицето му.

— Кайла, Робърт, доведох ви тук заради определени постъпки на сина ми. Познавам остатъка от хората си добре, но вие двамата сте скорошна част от домакинството ми. Изглежда прекалено дълго съм проявявал непредпазливост. Но това приключи. Зенке, изтегли оръжието си.

Мъжът изпълни нареждането.

— Всички вие сте обгърнати от заклинание — продължи Трен.

— То ще заглуши всяка неистина, която изречете. Сега ще чуя само истина.

— Дори и аз ли? — подсмихна се Зенке.

— Убеди се сам — отвърна Фелхорн. Зенке сви рамене и изрече нещо. По устните му Арон можа да определи, че една от думите е девствена , но никакъв звук не се чу.

— Убедих се — заяви помощникът.

Трен се приближи към двамата пленници. Всички бяха насочили погледите си към него.

— Кой е дал на Арон този амулет? — попита той.

За момент никой не каза нищо. Сетне Робърт повдигна глава.

— Аз.

— Така си и знаех. Ти си учител. Като повечето наставници стигаш прекалено далеч в желанието си да насаждаш знание. — Фелхорн захвърли медальона, който бе извадил. — Ако нещата се изчерпваха само с това, ти щеше да се отървеш само с предупреждение. Но в случая е изникнал и проблемът с Делиус и дъщеря му.

Тук сърцето на Арон се сви. Истината щеше да бъде разкрита. Никой от тях не можеше да излъже.

Той бе рискувал всичко — напразно. Заради убийството на член от гилдията можеше да изгуби живота си.

Трен го прониза с поглед, а момчето сведе очи.

— Трябваше да я убиеш, когато Кайла наръга Делиус, а вместо това тя по някакъв начин избягала. Тогава видях неопитност, но сега разчитам колебание. Преди виждах лоша преценка, а сега съзирам милост. Някой от двама ви е насадил тези противни идеи в главата на сина ми. Искам да зная кой.

Кайла и Робърт мълчаха.

— Продължавайте да мълчите, щом искате — продължи Трен. През цялото време той се разхождаше около тях. — Мълчанието е за предпочитане пред лъжите. Изпратих Дъстин да се погрижи за Делисия, а и той, и момичето се стопиха като призраци. Малцина знаеха за възложението му. Ти беше една от тях, Кайла. Какво стана? Синът ми е дошъл при теб, хленчейки за помощ?

И тримата обвинени запазиха мълчание.

— Отговорете ми! — изрева Трен. — Убиецът на Дъстин ще умре тази нощ. Някой от вас ще изрече името му!

Арон погледна двамата коленичили. Той можеше да ги спаси. Ако признаеше, че е търсил информация за Дъстин, може би баща му щеше да пощади Кайла. Същото се отнасяше и за наставника. Арон сам се бе обърнал към тях. Несъмнено Трен щеше да разбере това.

Той отвори уста, за да заговори, но бе изпреварен от Кайла.

— Аз зная кой може да го е убил — каза тя. Арон чу думите й, значи тя казваше истината. Сърцето му застина.

А жената погледна към Робърт. Арон можеше да се закълне, че вижда съвсем леко кимване.

— Кой? — попита Трен.

— Хаерн.

Мълчание изпълни стаята. Момчето погледна към наставника си, готово да изкрещи истината. Суровият поглед на стареца го смълча. В следващия миг Арон осъзна ставащото. Възрастният човек щеше да умре , за да спаси юношата. Арон бе на път да затрепери от гняв.

Трен насочи стоманения си поглед към Робърт.

— Ти ли си уредил смъртта на Дъстин?

Робърт не каза нищо.

— Ти ли си говорил на сина ми за Ашур?

Робърт не каза нищо.

— Ти ли си отслабил сърцето му с дрънканици за състрадание и милост?

Мълчание.

— Арон — каза Фелхорн, избута Зенке встрани и взе оръжието му. С трепереща ръка момчето прие подадената му дръжка. Силни ръце обгърнаха раменете му и го отведоха при наставника му. Ръцете на коленичилия Робърт бяха пристегнати зад гърба му. Старческите очи бяха насълзени.

— Не искам да го направя — каза момчето. Думите му бяха чути от всички.

— Няма да търпя предатели — рече Трен. — Убий го. Нека кръвта му полепне по ръцете ти, за да осъзнаеш цената на слабостта. Предателството носи единствено смърт. Сега изпълнявай.