Дэвид Далглиш - Танц с плащове

— Миналата нощ очаквах и трите ви — каза Йорен.

Седнала до него, Алиса се наслаждаваше на топлината на пламъците. Струваше й се, че се е намръзнала за цял живот. Нава седеше срещу тях, разположена по-далече от огъня.

— Възникнаха усложнения — обясни безликата.

— Мога да се досетя по това, че Алиса се крие тук с мен. Тя трябваше да застане начело на имението, а не да се спотайва в гората. Какво направихте, за да допуснете такъв невероятен провал?

— Те ни очакваха — каза Нава. — Когато Елиора и Зуса се върнат, и те ще ти кажат същото. Стотици наемници бяха скрити сред стените. Оказа се, че опитът ти да си послужиш с Алиса не е изненада за никого. Изненада ги единствено с нашето изпращане. Всеки друг в този момент би лежал мъртъв.

— Бе ми казано, че вие никога не се проваляте — изтъкна младият Кул. Той бе стегнал косата си на опашка и това му придаваше изопнат, опасен вид. — Дори самият Трен Фелхорн щял да потръпне, ако узнаел, че се е превърнал във ваша мишена. Как така някакъв си търговец успя да ви заблуди по такъв начин?

— Ако беше дошъл с нас, щеше да видиш и сам. — Гласът на Нава бе достатъчно студен, за да вледени течност. — Щеше и да умреш, но поне щеше да си получил отговора.

Алиса очакваше, че Йорен ще посегне към оръжието си, но появата на останалите две безлики му попречи. Нава им кимна отсечено. Двете се настаниха край сестра си.

— Защо си тук сам? — поинтересува се Елиора. — Къде са слугите ти? Подобни условия не са подобаващи за жена като Алиса.

— Да ти е хрумвало, че се крия тук? — хапливо отвърна младият мъж. — Сам мога да оцелея. До този момент само един ловец забеляза огъня ми. Платих му богато, за да обезпеча мълчанието му.

— В такъв случай той ще бъде още по-богат, когато продаде тайната ти за двойно по-голяма сума — рече Елиора. — Не бъди глупак. Трябва да се преместиш другаде.

Алиса отново очакваше гневна реакция, но и този път любимият й не избухна.

— Щом смяташ, че би било разумно — вместо това каза той и я прегърна по-силно. Въздъхвайки удовлетворено, тя му позволи да придърпа главата й под брадичката си. Дъхът й се разля по врата му.

— Може и да не е прекалено късно — предложи Нава. — Ако убием лорд Гемкрофт преди да е успял да посочи нов наследник, по закон Алиса ще получи всичко.

— Не — отвърна Алиса и се освободи от ръцете на Йорен. — Не искам да умира. Каквото и да ми е причинил, той не заслужава това. Аз се тревожа за цялото си семейство. Гилдиите на крадците искат да разрушат всичко, което родът ми е постигнал. Не мога да допусна това. По тази причина трябва да застана начело.

— Тя е последната от рода — каза Елиора. — Мейнард няма да я отстрани от завещанието си, защото в такъв случай подписът му ще сложи и края на рода Гемкрофт.

— Престанете — каза Алиса. — Няма да ви позволя да го убиете. Той няма да ме прогони. Познавам баща си. След време той ще ме приеме отново.

— Възможно е тъкмо с време да не разполагаш — мрачно изтъкна Елиора.

— Дами, смятам, че моята любима се нуждае от почивка — каза Йорен. — Бихте ли ни предоставили известно уединение? Може би утре сутринта ще успеем да изготвим смислен план. В момента всички сме разстроени от случилото се.

Безликите се надигнаха и се отправиха сред дърветата. Само Елиора погледна назад. Тя не каза нищо, но Алиса усети острия й поглед дори и иззад плата.

— Съжалявам — каза младата жена и отново се намести край огъня. Не бе сигурна за конкретната причина, но усещаше премазваща вина. Струваше й се, че е разочаровала мнозина.

Йорен внимателно отпусна ръка върху рамото й.

— Всички грешим — каза той, започнал да крачи зад нея. Настъпи мълчание, което ставаше все по-тягостно.

— Не бих понесла да го видя мъртъв — каза накрая Алиса. Безкрайното крачене на Йорен я изнервяше. Какво го притесняваше толкова?

— Понякога напредъкът на великото изисква жертването на добри хора.

— Да, но аз…

Йорен Кул я сграбчи за ръцете, грубо я изправи на крака и я обърна към себе си. Когато тя погледна в очите му, там видя същия пламък, който бе разбуждал желанието й.

Този път огънят бе примесен с гняв и щипка презрение. По някаква причина й се струваше, че се вглежда в очите на непознат.

— Слушай — процеди младежът. Той полагаше видими усилия да остане спокоен, със слаб успех. — Заложили сме всичко на теб, разбираш ли? Ти си глупачка, ако смяташ, че баща ти няма да те зачеркне със замах. За него ти си мъртва. Прояви разумността да му отвърнеш със същото.