Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Вратата отново се отвори. Верни на придобития инстинкт, ръцете на Трен веднага се отправиха към оръжията.

— Странна е нощта, довела ми такъв посетител — рече Пеларак и пристъпи отвън. За момент погледът му се спря върху момчето, но реакция не последва. — Защото ти си самият Трен Фелхорн, първомайстор на Паяковата гилдия, кукловод на крадците. На какво дължа тази чест?

— Искам синът ми да бъде излекуван — отвърна Трен.

— В целителните изкуства ние не притежаваме умението на съперниците си. Но се съмнявам, че те биха ти помогнали. Чух, че след като ти си убил един от свещениците им, те свалили върховния си жрец.

Фелхорн се навъси. Това беше изключително жалко. В продължение на много месеци той внимателно бе обработвал Калвин — бе го засипвал с всевъзможни подкупи, за да открие слабостта му. След като бе установил слабостта му към кремиона, работата бе тръгнала значително по-лесно. Защо всички тези проблеми изникваха непосредствено преди събирането на Трифектата?

— Не говоря за лечението, което загатваш. — Фелхорн насочи разговора към предишната тема. — Синът ми си е втълпил наивни небивалици, които искам да бъдат отстранени.

Пеларак се почеса по брадичката.

— Подвел се е по изкусителните хлипове на Ашур?

Трен кимна.

— Това ще изисква време — каза Пеларак. — И най-вероятно ще докара гибелта ми. Мейнард Гемкрофт заплаши да ни унищожи, ако не го подкрепим срещу теб, Трен. Кажи ми, какво би сторил ти на мое място?

— Бих смазал онези, които ме заплашват — каза Трен. — Никога не допускай някой да държи меч над врата ти.

— Думи, които не бихме могли да изпълним. Присъствието на Ашур тук е прекалено всадено. Мейнард би могъл да насъска тълпите срещу нас. Кръв ще залее улиците. Нищо от незначителната ти война с Трифектата не би могло да се сравни с клането, което сме способни да причиним ние. Но това би означавало край на тукашните ни дела, което от своя страна би ме натъжило. Така че почти не разполагам с избор.

Трен изтегли мечовете си.

— На твое място бих внимавал — рече Фелхорн. Пеларак се засмя.

— Прибери си оръжията. Дори и умение като твоето не би могло да се сравнява с могъществото ми. След пророка на Карак, аз съм най-верният му служител. Ако желаех смъртта ти, бих могъл да я причиня с едничка мисъл.

Трен отпусна ръце, но не прибра остриетата.

— Какви са вариантите, с които разполагаш?

— Бих могъл да ти откажа и да те превърна в потенциален враг. С тази си постъпка бих останал марионетка на Трифектата. Но дори и този вариант не е достъпен за мен. Дъщерята на Мейнард Гемкрофт е изчезнала. Тя трябваше да ни бъде предоставена, а не беше. Дори само заради това Мейнард ще ни унищожи.

— Има и друг начин — каза Трен Фелхорн, осъзнал какво загатва свещенослужителят. — Моят начин. Вземи сина ми. Изцели го. Прочисти с огън влиянието на Ашур, за да остане той чист.

— Можеш ли да убиеш Мейнард Гемкрофт? — попита Пеларак. — Моето време вече е изтекло. След Златоливника той ще изпълни заплахата си.

Трен издигна в поздрав въоръжената си десница.

— Утре по същото време Мейнард ще лежи мъртъв — зарече се той. — Можеш ли да спасиш сина ми?

— Ще го приемем — каза Пеларак и потропа двукратно по дверта. Изникнаха двама жреци. Когато Пеларак посочи момчето, те го взеха и го отнесоха вътре. Междувременно Фелхорн накратко преразказа случилото се: молитвите, амулета и тайната среща с Делисия.

— Колко време ще е нужно? — попита накрая той.

— Ден, най-много два. Освен ако момчето не се възпротиви.

— А това възможно ли е? — поинтересува се Фелхорн и погледна към двойната врата, която тъкмо се затваряше със скърцане.

Пеларак тихо се засмя.

— Не, разбира се. Той е още дете.

Трен се поклони.

— Нека начинанията ни се окажат успешни.

— Нека благословията на истинския бог те следва — каза върховният жрец и се върна в храма.

Фелхорн се чувстваше много по-добре, докато прескачаше оградата и се впускаше обратно към убежището си. Нещата отново се намираха в ръцете му. Жреците щяха да се погрижат за сина му. Влиянието на Ашур щеше да бъде отстранено. И Трен щеше да запази съвършения си наследник, който щеше да продължи делото му.

Стига замисълът за предстоящото нападение да се развиеше нормално. Но със залавянето на Мадлин, която почти сама бе влетяла в ръцете му, Трен бе направил голяма крачка към успешния завършек. Сега му оставаше само да се надява, че синът му ще бъде спасен навреме, за да вземе участие в историческата победа. Победата, която щеше да бетонира наследството на Фелхорн за предстоящите векове.