Оливер Боуден - Произход. Пустинна клетва

Вътре атмосферата беше съвсем различна. Никой не дремеше. Друг би се почувствал смазан от високите колони, чиито редици се смаляваха в далечината, забулени от пенестото утринно зарево. В градината сновяха учители с ученици, студенти седяха по каменните пейки в амфитеатрите, попивайки мъдрите слова на математици и астрономи.

Друг би подсвирнал благоговейно, поразен от хилядите свитъци, подредени по стотици рафтове, вляво, вдясно и направо като грамаден кошер от пергаменти; би се възхитил на скулптурите и барелефите, на чувството за неспирна деятелност, пропило сградата, влажна и лъхаща на плесен, ала и на знание и мъдрост; би го изумила мисълта, че тук, на ръка разстояние от него, е хранилището на цялото човешко познание, минало, настоящо и вероятно бъдещо.

Друг може би.

Рая поспря да се огледа. Двама млади учени, мъж и жена, крачеха напред-назад и сандалите им шумоляха по пода. Беше впечатлен, разбира се. Ала навремето беше войник, прочут с железни нерви, воля и неумолимост пред лицето на вражеските редици. За него библиотеката беше една снобска фасада.

И в този ред на мисли…

Кой ще го упъти? Набеляза един от възрастните работници, сновящи между отрупаните със свитъци рафтове, но се оказа, че е излишно. Лаещата кашлица на Теотимос, от която винаги настръхваше, както други ги побиват тръпки от скърцане на зъби или кости, се понесе из библиотеката, сякаш да го намери.

Той смени посоката и тръгна към звука. Погледна наляво и забеляза очи да го следят през цилиндричните свитъци. Шпионин? Любопитен учен. Стигна до края на рафта, увери се, че е второто, но не пропусна да измери младия мъж с остър предупредителен поглед. Момчето присви рамене и сведе глава.

Пак тази кашлица. Рая продължи напред и откри Теотимос в ниша, където си бе устроил лагер върху голяма маса. Няколко документа вече бяха разгърнати, а той се връщаше с още. Беше се привел от тежките свитъци. Вървеше бавно, провлачвайки крак по камъните. Вдигна глава и забеляза Рая. Очите му се замъглиха — първо от страх и изненада, все едно са го хванали да върши престъпление, после с израз на объркване, защото не позна веднага Рая.

Наблюдавайки отвисоко немощния мъж, на когото поне на думи се водеше подчинен, Рая прокле късмета си да му възложат роля на дубльор. Имаше съмнения от самото надало: Теотимос очевидно не беше в добро здраве, нуждаеше се по-скоро от болногледач, отколкото от помощник. След като цяла година бе работил за него, Рая бе още по-убеден, че положението на Теотимос в Ордена на древните се дължи на необяснима сантименталност и ненужна преданост.

Възникнал преди векове, Орденът си бе поставил за цел да подпомогне Египет да се приспособи към новата форма на управление, въведена от Александър в Мемфис. Водачите от всяко следващо поколение прилагаха и в някои случаи внасяха належащи промени в основната идеология на Ордена, която се побираше в една дума — просвещение. Отхвърляне на властта чрез страх, упражнявана от боговете, жреците и фараоните, и налагане на съвременно самоуправление. Нов ред, който да замени стария.

Навремето Теотимос бе главна движеща сила и вдъхновител на онези, които се трудеха най-усърдно да осъществят предназначението на Ордена. В същата тази библиотека се пазеха преписи на великите му речи и на легендарните дискусии, в които бе участвал. Наистина велик мъж. Ужас за враговете.

На Рая му се искаше да го е познавал по онова време, когато е седял сред най-изтъкнатите мислители и стратези на Ордена. Не му харесваше какво изпитва към сегашния Теотимос; той му напомняше твърде натрапчиво какво го чака, ако живее дълго. Не му допадаше и презрението, надигащо се у него, щом го зърне — както сега, когато сълзящите старчески очи най-сетне го разпознаха и Теотимос му отправи обичайния си поздрав:

— Здравей, приятелю.

Прошарената му коса беше дълга, а гъстата брада беше провиснала и сплъстена. Разкри два реда разядени зъби, когато се усмихна, както винаги с надеждата да върнат топлотата на приветствието му. Нищо подобно. Рая успя да прикрие отвращението от немарливостта на учения, скътвайки я мислено при другите основания да го презира.

— Теотимос, какво те води в библиотеката по никое време? — попита той.

— Възложиха ми задача. — Очите на Теотимос се върнаха към свитъците пред него.

Пръстите му затанцуваха по пергамента. Рая не се изненада, че „му е възложена задача“. Член на Ордена, по-високопоставен и от двама им, имаше навик да товари Теотимос с досадни и незначителни задачи. Целта беше да се използва научната вещина на стареца, докато уменията на Рая като тактик прашясваха пренебрегнати.