Оливер Боуден - Произход. Пустинна клетва

Може би щяха да останат стара, отмряла сила, потъваща в забвение, ако с намаляването на броя и на видимото им присъствие, репутацията и влиянието им не бяха нараснали в научните кръгове. Макар телом вече да не защитавали нищо, името им станало символ на закрила, благороден идеал; олицетворение на „старите“ устои, под които се подразбирал по-добър, почтен и простичък начин на живот.

Като мечоносци двамата с Рая бяха сред онези, отдалечаващи се от древното фараонско управление — и следователно от пътя на меджая. Бион не беше срещал такъв човек, но навремето легендите за тях го бяха заинтригували. Мислейки за това сега, му се видя съвсем логично, че Рая се е включил в Ордена. Той винаги приемаше с готовност новото и не пестеше критиките срещу „старото“. Беше неизбежно да смята меджаите за свой естествен враг.

Колкото до Бион, въпросът го вълнуваше единствено от любопитство. Плащаха му да пази и понякога да убива. Не да мисли.

— Възраждане на меджаите? — повтори той сега, чудейки се какво общо има това с него. — Така ли мисли шефът ти Теотимос?

— Не ми е точно шеф — настръхна Рая, — но да, така предполага.

— А ти какво мислиш?

Дано този път Рая кара по същество.

— Не мога да чета ръкописи на измислени древни езици. Аз съм войник — изстъпи се гордо Рая, — не учен. Затова ни служат историци като Теотимос, казват ни какво пише в свитъците.

— И какво казват свитъците според Теотимос?

Бион умееше да проявява търпение във всякакви ситуации. Откри обаче, че тази не е от тях.

Рая разкриви болезнено лице и се премести от крак на крак. Беше забелязал раздразнението на другия мъж.

— Боя се, че Теотимос не стигна далече с превода на ръкописа. Повали го болест.

— Разбирам.

Бион не повдигна въпроса за войниците и отровата. Все пак не знаеше със сигурност, а Рая бездруго нямаше да му каже.

— Надявам се да се възстанови бързо и да поднови проучването — продължи бързо Рая, спестявайки на събеседника си грижата да го поощрява. — От болничната постеля обаче той успя да ме уведоми, че меджаите не са сразени. По-скоро отказват да се признаят за победени и кроят планове да се въздигнат и отново да се борят за влияние в Египет, а така, досещаш се, ще се изправят в пряк сблъсък с Ордена. — Той замълча. — И както също се досещаш, Бион, искаме да предотвратим това. — Вдигна ръка, сякаш Бион е понечил да го прекъсне, макар че Бион нямаше подобно намерение.

— Ще попиташ може би кога меджаите смятат да предприемат своя ход. Не знаем. Известно е само, че планът им е дългосрочен и включва бъдещите поколения меджайски воини. Както споменах, искаме да изтръгнем подобни идеи от корен.

— Ние?

— Орденът.

— Ти и Теотимос?

Раздразнението по лицето на Рая изчезна бързо, все едно не се е появявало.

— Има ли значение? Важното е, че за Ордена ще е от полза меджаите да бъдат спрени, преди планът им да набере инерция. Много бих искал да се погрижа за това.

„За да увеличиш личното си влияние“ — помисли си Бион, но каза:

— Значи никой друг от организацията ти не знае?

— От стратегически съображения, войнико. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-малко вероятно е меджаите да предприемат действия срещу нас. Трябва да ги ударим бързо и решително. И тайно.

— Това е единствената причина, така ли?

Рая смръщи вежди.

— Какви други може да има? Тези хора са опасни. Длъжни сме да им окажем полагащо се уважение.

Ето защо си дошъл тук.

— Ето защо дойдох тук. На правилното място ли съм?

— Искаш да убивам меджаи.

Рая се изкиска.

— Най-грубо казано, да, точно това искам, Бион. Да покосиш всеки жив меджай. Не само тях, но и близките им — мъже, жени, деца…

Той замълча, сякаш да види дали Бион ще трепне. Не трепна, защото беше убивал мъже, жени и, да, дори деца, без оглед на възраст и пол.

Бион не обръщаше внимание на такива подробности. Убийството е убийство.

— Искам да умрат, Бион, и за доказателство да ми покажеш меджайските медальони. Ще ми ги донесеш в Александрия, за да съм сигурен, че работата е свършена.

— А в замяна?

Рая се изпъчи.

— Както казах, подготвят ме за ръководен пост в Ордена. Ще бъда изключително признателен, разбира се, на всеки, помогнал ми да се издигна, и ще му отредя висок пост в организацията.

— Мен ли имаш предвид, командире?

— Имам предвид всеки, който ми помага, Бион.

— А ако градът не ме блазни и не искам да се връщам към стария си начин на живот?

Рая скръсти ръце и погледна предпазливо стария си другар. Беше ясно, че не вярва Бион да иска да остане тук.