Сара Холланд - Евърлес

Друго момиче изсумтява:

— Всички знаем защо е така — казва то, без да откъсва очи от лука, който кълца.

Една сивокоса жена в красиво избродирана престилка пресича кухнята, а няколко слуги подтичват след нея като патета след майка си.

— Ади — казва тя на високото къдрокосо момиче. — Все още прислужваш на Вериса, а не на Кралицата! — Сопва й се. Момичето — Ади — светкавично вдига таблата. — А сега се махай!

Възрастната жена ми изглежда позната: лицето й поражда у мен чувство на топлина и сигурност, макар да не мога да си спомня името й. Тя поздравява всяко новодошло в Евърлес момиче с няколко бързи въпроса, след което ги насочва да отидат на едно или друго място.

Когато идва при мен, тя спира. За момент се намръщва. Дали и тя ме познава? Ала след това примигва веднъж, два пъти и мимолетното й изражение на колебание изчезва.

— Как се казваш? — пита тя.

Наумявам си да съобщя фалшиво име, но после си припомням първото правило на татко за лъжата — говори предимно и само истината.

— Джулс — казвам аз. — От Крофтън. — Това е достатъчно често срещано име.

— Джулс — повтаря тя след мен. — Била ли си на служба и преди? Трябва ми някоя, която може да сервира табли в стаите на лордовете и дамите, но без да се суети. И, в името на Магьосницата, имам нужда от момиче, което няма да нервничи и да изпуска таблата си.

Една от слугините зад нея се изчервява до уши. Определено прилича на нервния тип и определено е склонна да изпуска таблата си. Поклащам глава. Когато тя сбърчва вежди, добавям:

— Но аз се уча бързо. И не се смущавам лесно.

Стягам се за още въпроси. Вместо това жената ме оглежда за последно и кимва.

— Да те пробваме тогава, Джулс от Крофтън — и с вдигнати вежди тя се обръща и си тръгва.

Когато бях дете, в Евърлес живеехме с татко в три стаи до хижата на ковача. Подобно на придворните дами, иконома и неговите заместници, и ние разполагахме със собствени помещения. Те бяха малки, но наши, и можехме да ги изпълним с мънички парчета метал и миризмата на дим…

Сега разбирам, че сме имали късмет. Спалното помещение на слугините представлява дълга стая, пълна с подредени като в пчелна пита легла, поне двеста според мен. Набутани са толкова близо едно до друго, че ако легнем в тях, можем лесно да се протегнем и да хванем ръцете си.

Радвам се, че се оказах права — явно никой не ме разпознава, дори и слуги, които си спомням от едно време. Десетте години глад и студ ме бяха променили, пропъдили бяха всяка мекота от мен, затова се съмнявам, че някой би ме разпознал като дъщерята на ковача, освен ако той самият не е до мен, с десет години по-млад и облечен в престилката си. Никой няма време да ме изучава и аз съм щастлива, че мога да се слея с новодошлите слуги, които са се изсипали в Евърлес за сватбата. След като се настанявам на едно от тесните легла и се обличам в обикновена кафява униформа на домашна прислужница, се завързвам обратно към кухнята.

Лора, главната готвачка с бродираната престилка, изрича скорострелно своите въведения и инструкции. Пристъпва така, сякаш се носи нагоре и надолу по невидими океански вълни. Левият й крак е отрязан до коляното — има дървен крак, фино издялан и спретнато изрисуван с червена обувка, която сега е потъмняла от петната от зеленчуци. Родена в някакво село на юг, тя дошла в Евърлес още като момиче, за да спести достатъчно време и за да живее по-дълго от трийсетте години на майка си и баща си. Въпреки че не е трудно да забележа, че не питае голяма любов към семейство Гърлинг, все пак се е справила добре, обслужвайки ги.

Лора спира внезапно и започва да цъка с език.

— Изглеждаш така, като че ще се строполиш на земята — казва тя. Измъква някаква малка твърда кифла, обсипана с капчици лой, както и голяма ябълка от една купчина върху масата.

— Хайде, хапни — казва ми мило. — После занеси останалото на момчетата в конюшните. Можеш ли да намериш пътя дотам сама?

Кимвам, мъчейки се да се противопоставя на нахлуващия спомен — миризмата на конете, мокрото сено, Роан, който се смее, докато тича между отделенията за конете, подканяйки ме да го хвана, след като знае много добре, че едва ли бих могла да уловя дори края на кадифеното му наметало, което се развява край ъглите.

— Добре — потупва ме по бузата тя.

Изгълтвам хляба и ябълката край масата, без да си правя труда да седна. Все още има новодошли, които биват разпределяни — безкраен поток от момичета, отвеждани, за да станат шивачки, перачки, камериерки в очакване на стотиците гости, които ще започнат да пристигат за сватбата. Най-хубавите момичета са избрани да бъдат придворни дами на благородниците — Ади от кухнята е сред тях — и аз потръпвам, докато ги наблюдавам как се отдалечават. От красивите помощници в Евърлес се изисква също така да са на услугите на благородниците, докато пируват.