Сара Холланд - Евърлес

Напук на волята си поглъщам цялата гледка — моравата, покрита с блестящ сняг, дърветата — голи и потръпващи. Най-много обичах Евърлес през лятото, когато цветята избуяваха и излизаха от лехите си, а градинарите набираха деца прислужници, за да скубят глухарчетата, развалящи изумрудената повърхност на ливадата. Но бледата зимна светлина прави имението още по-красиво, като изваяно от сребро и кристал.

След като всички слизаме от каруцата и треперейки, заставаме в двора, един по-възрастен слуга с провиснало лице ни отвежда в тесния коридор за прислугата. Стоя с наведена надолу глава, сърцето ми бие учестено, убедена съм, че всеки момент някой ще ме познае, но слугите почти не надзъртат към нас.

Превеждат ни през някакъв полегат коридор, който не съм виждала, към наподобяващата лабиринт мрежа от помещения и спални за слугите. Изведнъж ме връхлита спомен: Роан бе открил, че ако притиснем ухото си до тези стени, понякога можем да чуем как благородниците разговарят в централния коридор отгоре. Повечето от онова, което долавяхме, беше как досадни, живели прекалено дълго аристократи се забавляваха, клюкарствайки за любовните афери на този и онзи или сравнявайки инвестициите си, макар че бяхме твърде малки, за да разбираме какво означава това — купени и продадени векове, изтъргувани по начина, по който с татко разигравахме пари за сладкиши. Понякога Роан ми говореше през стената, когато не можеше да слезе в коридорите на слугите, за да поиграем. Дори тогава гласът му и смехът му караха сърцето ми да бие лудо.

Сега, въпреки че помещенията гъмжат от слуги, ги прекосяваме мълчаливо. Знам, че всички трябва да се трудят усърдно, за да подготвят замъка за Кралицата и сватбата на Роан — или е това, или Евърлес се е променил. От тази идея по гръбнака ми пролазват мразовити тръпки.

Скоро се озоваваме в кухнята — огромно пространство, което би побрало повече от три пъти цялата ми колиба в Крофтън, изпълнено със слуги и звънтящо от разговори на висок глас, различни акценти, сливащи се като музика. Подобно на самата Семпера, Евърлес е приютил хора, чиито корени са от многобройни, различни страни. След като се възкачила на трона, Кралицата — оказала се начело на едно смазано, уязвимо кралство — затворила границите на Семпера за всички, но предложила по сто години на всеки човек, произхождащ от другаде, който пожелаел да се засели в Семпера и да подкрепя управлението й. Хората се стекли към тези брегове и просперирали почти столетие, докато — след като осиновената й дъщеря била убита по време на нападение над двореца — тя не дала власт на петте рода.

До един голям дълбок съд няколко млади слуги с поруменели лица се опитват да разчленят цяла половина говеждо месо. Замислям се за Амма и чувствам угризения. Гледала съм я как реже и суши месо в продължение на години — в сравнение с нейните сръчни ръце тези слуги са бавни. С подобна скорост месото ще се развали, преди да са приключили.

Когато се промъквам по-близо до тях, встрани от моята група, решавайки да им предложа помощта си, едно момче направо ми се озъбва:

— Намери си собствена работа!

Докато се отдалечавам, забелязвам за миг тънката бяла линия, която разсича ръката му — белег от продажбата на време. Дали кръвните монети, които печели, са за него самия, питам се аз, или за някой друг?

Цяла дървена маса е заета от млади слуги, наредени в редица, които режат планини от кореноплодни зеленчуци, а на друга маса побелели, покрити с брашно слуги месят, бият и режат тесто, за да оформят франзели. От две масивни готварски печки се приплъзват пламъчета към стаята, а в десетки казани къкрят, задушават се и хвърлят пръски ястия, изпълвайки помещението с ароматна пара. Миризмите карат главата ми да се замае. Не съм хапвала нищичко, откакто изядох хляба, който взех от шкафа тази сутрин.

Някакво поразително красиво, високо момиче с бухнали къдрици, облечено в цветовете на Гърлинг, влиза в кухнята, носейки сребърна табла, която поставя върху дървения плот. На секундата кухненските прислужници с кафяви бонета го запълват с чинии със златисти сладкиши, с малък бронзов чайник и украсени с орнаменти прибори. Докато чака, момичето взима парче връв от масата и бавно връзва косата си назад с него.

— Лорд Гърлинг ме дръпна настрана тази сутрин — казва то, а тъмните му очи светят. Силните му ръце са покрити с лунички. — Иска да прислужвам на Кралицата, когато тя пристигне. Лейди Вериса е съгласна.