Роберт Маккаммон - Границата

— Добре…

Имаше толкова много работа и толкова много грижи. Не можеше да се пречупи точно в тази мъглива жълта утрин. Басейнът се пълнеше със съкровище от прясна вода. Това си беше същинско чудо, нали? Просто малко езеро надежда, което с всеки изминал миг ставаше по-дълбоко.

— Добре! — Повтори Оливия, понеже думата ѝ прозвуча хубаво и силно.

А след това обърна гръб на басейна и отиде да потърси собствените си бутилки, в които да събере малко от течното чудо.

За погребенията на мъртъвците се погрижи отряд, в чийто състав влизаше и Дейв Маккейн. Колкото и да си мислеше, че са свикнали с тази задача, не бяха. Дейв работеше усърдно и равномерно и не говореше с никого от останалите, а когато запълниха новите гробове, запали цигара и отиде до басейна да пуши на спокойствие и да гледа как бълбука водата. Харесваше му издаваният от нея звук, напомняше му песента на поток, който препуска през смълчана гора. Бяха му останали шест цигари и ползваше последната си запалка „Бик“. „И без това е гаден навик“ — помисли си. Все щеше да се наложи да ги откаже. Нисък тътен от буря отекна в облаците високо горе. Или беше гръмотевица, или едната страна бе отбелязала точка срещу другата.

В болницата Итън спеше в затъмнена стая в прегръдките на две капсули залеплон 4 4 Залеплон ( Zaleplon ) — небензодиазепиново сънотворно от класа на пирамизолопиримидините. . В съседното помещение Джон Дъглас и двете сестри се занимаваха с ранените. Утрото полека-лека напредваше. С него — и ремонтът на срутилата се наблюдателна кула, както и на източната стена, тук и там работниците се захващаха да запълват с допълнителни камъни и хоросан увредените места и по другите стени. Слънцето си оставаше бледа мазка в небосвода. Около обед заваля лек дъждец, но по това време зеленият брезентов навес вече беше опънат на дървена рамка над басейна, който продължи да се пълни от подземния извор.

В апартамента си Дейв Маккейн позяпа изсипалите се от пропукания таван над леглото му тръби и безжизнените кабели и накрая пресече килнатия под до килера, за да извади оттам спалния си чувал. Свали си обувките и бейзболната шапка, разгъна чувала на сивия си диван и се напъха в него. Час след опита си да поспи малко все още беше буден и размишляваше.

Беше въведен в тежкия живот на фермерите от родители с искрена вяра в Бога, Дявола и гордостта от добре свършената работа. Години наред се бе трудил на семейните царевични и соеви ниви. Когато горгоните се появиха точно след десет нула нула заранта на трети април, той се обади на майка си и баща си във фермата недалеч от Сидър Рапидс, Айова, да им каже, че те с Черил и момчетата ще дойдат след няколко дни, че всичко ще се оправи и не настъпва краят на света и да, голяма лудница е и е страшно донемайкъде, но военните ще се погрижат за тази работа.

След това CNN показа самолети, които избухваха в пламъци и падаха като сухи листа, и ракети, които се взривяваха, след като са улучили защитаващото корабите на пришълците силово поле, и президентът в Овалния кабинет обясняваше на всички да запазят спокойствие, преди да се изпари заедно с останалите членове на правителството. Навсякъде по света паникьосани тълпи търсеха водачите си и откриваха, че вече ги няма. Полицейските сили и военните се разпуснаха, за да защитават и скрият собствените си семейства и да намерят начин да оцеляват. След това пристигнаха корабите на мъглявите и спряха да работят всички мобилни и стационарни телефони, интернет, телевизиите, радиостанциите и електричеството.

Дейв, Черил и двамата им синове така и не стигнаха до Сидър Рапидс. Нито до дома на родителите ѝ южно от Колорадо Спрингс. Така и не узнаха какво се е случило с тях или със сестрата на Черил в Сан Франциско. Всичко стана толкова бързо, че беше като сън. Цареше нощ, те се приготвяха да напуснат къщата на светлината на свещи и захранвани с батерии фенери и Дейв тъкмо изнесе чифт куфари през външната врата и тръгна към караваната, паркирана от другата страна на пикапа им. В следващата секунда безлики, облечени в черно войници с оръжия, които растяха от телата им, не само нахлуха в къщата, но и се движеха през стените като трепкащи призраци. Черил беше в задната стая с Майк и Стивън и Дейв им кресна всички да излизат в караваната незабавно , хвърли куфарите и тъкмо се пресягаше за пушката си, опряна до отворената врата, когато синя светкавица облиза прозорците. Помнеше добре оглушителния взрив и усещането първо да те ритнат в гърба с тежък ботуш и после да падаш като в черна яма… на голямо разстояние… падаш и падаш… все едно пропадаш от един свят в друг… и когато дойде на себе си, лежеше на земята недалеч от почернялата каравана, дрехите му димяха, горящата къща и пикапа бяха пропаднали в кратер и всички дървета в района се бяха превърнали във факли с причудливи сини пламъци.