Роберт Маккаммон - Границата

Минутите отминаваха полека, придружени от бодливите си секунди. Но накрая докторът остави Дебора да спи самичка, взе си пушката и пистолета и отиде да отбранява крепостта си.

— Онзи ден — каза Джей Ди тихо. — Трети април. Беше около десет сутринта. О, спомням си дори точния час. Беше десет и осемнадесет минути. Намирах се в кабинета си, занимавах се с документацията. Една от сестрите ми дотича и ме повика при телевизора в чакалнята. Предаваха го всички — CNN, „Фокс“, MSNBC и местните канали до един. Огромни експлозии в небесата из целия свят. Нещо като пламтящи метеори, които се взривяваха и от тях излизаха… онези горгонски кораби. Тогава още не ги наричаха „горгони“, разбира се. Това стана после. Но те се спускаха от епицентровете на взривовете… просто се рееха и след това бойните самолети се вдигнаха и те ги направиха на парчета, и това продължи… ами не помня колко време.

— Два дни — намеси се Дейв. Той щракна бикчето си и запали цигара, без да иска разрешение, понеже вече на никого не му пукаше дали пушиш, или не. — Всичко свърши за два дни. Знам, че не си спомняш единадесети септември — обърна се той към Итън, — но това беше… ами като единайсети септември, умножен хилядократно. Горгоните довършиха военновъздушните ни сили и армията, а също и флота… — той издуха дим през ноздрите си, същински огнедишащ дракон, макар че очите му бяха празни и почти безжизнени. — По целия свят беше същото. Нищо не можеше да навреди на техните кораби. Или поне нищо, с което разполагахме ние . Нищо, сътворено на Земята. Горгоните удариха по някои градове, но не по всички. Гръмнаха Ню Йорк, също и Атланта, Далас и Лос Анджелис… Москва… Токио… Берлин… Пекин. Демонстрираха превъзходството си или поне така разправяха големите клечки от Пентагона. Същите големи клечки, дето внезапно престанаха да са им чак толкова дълги ръцете. Пред лицето на врага никоя риба не изглеждаше кой знае колко голяма… — той отново се вгледа в момчето през облака дим. — Не си спомняш нищичко от това, така ли?

— Не — отвърна Итън. Ако бе имал подобни спомени, сега вече ги нямаше. Каза си, че навярно така е дори по-добре.

— Според учените — додаде Джей Ди — горгоните разполагали с усъвършенствано прикриващо устройство, което ги е довело достатъчно близо до атмосферата, за да навлязат в нея, без да ги засечем. Тогава вече бяха започнали да ги наричат „горгони“ и името прихвана.

— И защо са кръстени така?

— Измислиха го от „Фокс Нюз“ — отвърна Дейв. — Според слуховете били толкова ужасяващи, че ако ги погледнеш, ставаш на камък. Тъй, де… смяташе се, че горгоните са дотам различни от нас… че се побъркваш, ако ги видиш на живо. Така или иначе, щом името се появи, започнаха да го използват във всички новинарски емисии.

Джей Ди си спомни емисиите за паниката в цял свят. Хората бягаха, но накъде биха могли да поемат? Президентът на Съединените щати призова към спокойствие, а след това се свря на „безопасно място“ заедно с всички други официални лица на изборни длъжности от Вашингтон. Навсякъде другаде по света тъй наречените лидери напускаха постовете и ролите си. Нямаше вече кой да поддържа реда в държавата, а полицейските сили не устояха на напора. Телевизионните мрежи и радиостанциите се държаха, докато им стигнаха силите. Четиридесет и осем часа след записа на първия горгонски кораб, излизащ от огнената си утроба, бяха заснети аматьорски филмчета на явления, наподобяващи вихрещи се черни портали, които се отваряха във въздуха и от тях изскачаха огромни, елегантни прилепоподобни форми — онова, което впоследствие стана известно като „корабите на мъглявите“.

— Те са загадки — обясни Джей Ди почти под нос. — Пълна мъгла… — примигна и рязко се върна в настоящето. Обясни на Итън: — Мъглявите дойдоха през подобие на зейващи в небето черни дупки. След това… двете армии се захванаха да воюват. Хората бяха дребни риби. Бяхме като насекоми, които да настъпват за развлечение… Бяхме като играчки… Но пришълците са съсредоточени във войната помежду си. Скоро след пристигането на мъглявите електрическите мрежи по света започнаха да гаснат. Електростанциите излизаха от строя. Предполагам, че комуникационните сателити са били разрушени. Трябва да са го сторили мъглявите — сигурно за да замлъкне бърборенето ни. Или е било поредната демонстрация на сила.

Итън допи мизерната си чашка с вода и тя не утоли жаждата му, но беше доволен, че е получил поне толкова. Опитваше се да възприеме всичко накуп, а то не беше никак малко. Дейв тихомълком допуши цигарата си и после се обади: