Наоми Новик - Сребърна приказка

Но красотата била единствената магия, която тя притежавала, а аз дори и това нямах. Имах обикновена кестенява коса и кафявите очи на баща ми, а на студ треперех като всички други хора. И въпреки това, когато погледнах пръстена на баща си, почувствах, че вали сняг. Баща ми замълча и погледна към пръстена на собствената си ръка. На него му беше малък. Носеше го над кокалчето на безименния пръст на дясната си ръка; опипа повърхността му с палеца си. По време на вечерята той през цялото време несъзнателно го докосваше.

— Необикновена изработка, това е всичко — отговори той след малко с онзи категоричен тон, който означаваше, че въпросът повече няма да се обсъжда. Значи не знаеше, че е магически, не знаеше дали притежава някаква сила и не би желал някой друг да знае повече, отколкото знаеше той.

Не казах нищо повече, сведох очи, за да не гледам към пръстена и го слушах с внимание до края на вечерята, докато той с равен тон ми обясняваше какво се очаква от мен по време на царската визита — което беше, че не се очакваше нищо. Той не желаеше да похарчи парите, за да ми купи няколко нови рокли, а царят смяташе за обида, ако му представят момиче, което носи една и съща рокля два пъти. Затова щях да бъда неразположена, да си стоя горе в стаята и да не се показвам, за разлика от Галина, която щеше да получи три нови рокли. Той не каза нищо повече за пръстена и не спомена проявата ми на разсеяност.

Радвах се, че няма да се виждам с царя, но три нови рокли щяха да са ми по-полезни, отколкото на Галина, ако баща ми имаше намерение в близко бъдеще да започне да ме представя. Тази вечер поставих свещта си на прозореца. Докато Магрета решеше косата ми, наблюдавах снежинките на светлината на свещта. Тя внимателно разресваше оплетената коса от краищата нагоре със сребърен гребен и четка, които винаги носеше в чантичка на кръста; после следваха седемнайсет гребена от корените надолу, един за всяка година от растежа й. Магрета се грижеше за косата ми като за градина и тя й се отплащаше за вниманието; сега косата ми беше дълга до земята и затова можех да седя на прозореца, а тя да сресва краищата й, седнала близо до камината.

— Магра — попитах аз, — баща ми обичаше ли майка ми?

Тя толкова се учуди, че гребенът замръзна в ръката й. Знаех, че е служела на майка ми, преди да се родя, но никога по-рано не я бях питала за това. Бях толкова малка, когато майка ми умря, че мислех за нея само като за някакъв прародител от далечното минало. Баща ми ми разказа за нея с конкретни и точни изрази, достатъчно, за да разбера, че тя се е провалила. Не беше пожелал да знам повече.

— Ами, да, душенка, разбира се, че я обичаше. — Въпреки че щеше да отговори така, дори и да не беше истина, тя не се поколеба първо, което най-малкото означаваше, че вярва в думите си. — Ожени се за нея без зестра, нали? — прибави тя и сега беше мой ред да я погледна изумено. Не ми беше казал това . Трудно ми беше да си го представя.

— Той не говори за нея като човек, който я е обичал — казах аз, на свой ред непредпазливо.

Този път Магрета се поколеба, преди да отговори.

— Е, тук има пръст и мащехата ти.

Не беше нужно Магрета да ми казва, че любовта е хванала баща ми като мятаща се риба и че когато се е откачил от въдицата, с радост е забравил, че това му се е случило. Трябва да се отбележи, че мащехата ми наистина беше дошла със солидна зестра от жълтици, огромен сандък, по-голям от мен тогава, който се намираше дълбоко в съкровищницата под къщата. А той най-вероятно е бил още по-разочарован от майка ми, защото магическите й умения са стигнали, за да го омае и да го превърне в глупак, но за нищо повече.

Тази нощ сънувах пръстена, само че го носеше жена със сребърен кичур на челото си — къдрици, които бяха в тон с пръстена. Лицето й в съня ми не се виждаше ясно, но тя ми обърна гръб и тръгна през гора от бели и сребърни дървета. Когато се събудих, не мислех за майка си, а за пръстена; имах желание да го пипна, да го подържа в ръка.

Магрета обикновено ме държеше далеч от баща ми, но всяка сутрин, дори в студено време, ме водеше да се разхождам в една част на градините, за да се упражнявам. Тази сутрин завих зад ъгъла и навлязох в старите градини, далеч от къщата; там все още стоеше изоставен параклис, почти скрит под бръшляна; дървената част беше посивяла и започнала да изгнива, а изпод навалелия сняг като тръни се показваха гравирани ъгълчета. Магрета остана долу и няколко пъти ме предупреди да не го правя, но аз се покатерих по скърцащите стъпала в празната камбанария, за да погледна през кръглите прозорци и да видя двора, където баща ми всеки ден обучаваше войниците си.