Наоми Новик - Сребърна приказка

Степон не гледаше към Сергей. През цялото време наблюдаваше мен, почти без да мигне. Имах желание да го плесна или да го изгоня с пръчка. Какво добро бяха направили за мен те двамата, какво им бях длъжна? Престанах да се опитвам и стоях там със стиснати в юмруци ръце.

— Хвани го за краката — казах накрая, а думите излязоха от устата ми като изсъхнали жълъди.

Сергей още не беше толкова едър, че да не можем да го вдигнем двамата заедно. Обърнах го по гръб и го хванах под мишниците, а Степон сложи глезените му на тънките си рамене. Така бавно го изнесохме от гората и го замъкнахме до покрайнините на нашите ниви и до бялото дърво. Когато стигнахме дотам, бях още по-ядосана. В гората паднах три пъти, докато вървях с гръб, приведена под тежестта му, спъвах се в корените на дърветата и се подхлъзвах в заледената кал. Ожулих се на един камък, от горе до долу бяха изпоцапана с кал и отровни дренки и трябваше да пера дрехите си. Но не това ме ядосваше. Те бяха ми я отнели, всички те: Сергей и Степон, и всички мъртви бебета, заровени в калта. Те ми бяха отнели моята майка. Не бях искала да я деля с тях. Какви права имаха те над нея?

Но не казах нищо на глас. Оставихме Сергей на земята под бялото дърво до гроба на майка ми, стоях там при дървото и казах:

— Мамо, Сергей е болен.

Въздухът беше неподвижен и студен. Зад нас в дългата раззеленяваща се нива ръжта едва се подаваше, а стръковете бяха много по-малки, отколкото трябваше да бъдат по това време. От нашата къща се издигаше стълб сив дим. Баща ни никъде не се виждаше. Нямаше вятър, но бялото дърво въздъхна и на едно място от кората му се отчупи малко парче. Хванах го и откъснах от дървото една дълга ивица.

Вдигнахме Сергей и го занесохме до нашия поток. Изпратих Степон до къщи да ми донесе горещ въглен и чаша. Събрах малко шума и съчки и ги струпах на куп, а когато Степон се върна, запалих огън и сварих чай от кората. Водата се размъти и стана сива като пепел, а от чашата се разнесе мирис на земя. Вдигнахме главата на Сергей и го накарахме да пийне малко от течността. Той целият се разтресе като животно през лятото, което гони мухите от тялото си. Дадох му още една глътка, после още една, след което той се обърна и започна да повръща. Повърна няколко пъти и от устата му излезе купчина димяща червена плът, която ужасно вонеше. Отдалечих се малко, за да не повърна и аз. Накрая той спря да повръща, надигна се и се отдалечи от купчината, като лазеше и плачеше.

Дадох му да пие вода, а Степон зарови купчината сурово месо в земята. Сергей още известно време плачеше и дишаше тежко. Изглеждаше слаб и измършавял, сякаш е гладувал, но поне се беше съвзел. Когато станахме, трябваше да се облегне на мен, за да ходи. Тръгнахме покрай потока до мястото, където козите пиеха вода, и те бяха там, пасяха и преживяха на брега. Най-старата коза наостри уши и дойде при нас, Сергей я прегърна през врата и опря лице в нея, а аз издоих чаша мляко и го накарах да го изпие.

Той изпи млякото до дъно и облиза чашата, после ме погледна виновно. Баща ни следеше колко мляко дават козите и ако някоя дадеше по-малко от очакваното, щеше да ни бие всички, ако не научеше кой го е изпил. Но аз взех чашата от ръцете му, издоих още една чаша и му я дадох да я изпие. Не знам защо направих това. Но го направих и когато на сутринта баща ми дойде с кофите издоено мляко и започна да крещи, се изправих и му казах:

— Сергей има нужда от повече храна!

Баща ми ме изгледа втрещено и не по-малко втрещено ме погледнаха Сергей и Степон. Щях да им отвърна със същия поглед, ако гледах всичко отстрани. След миг баща ми ми удари един шамар и ми каза да си затварям устата, но после излезе и с това всичко приключи. Със Сергей и Степон седяхме в къщата и чакахме, но той не се върна. Не последва бой. Сергей ме погледна, аз отвърнах на погледа му. И двамата не казахме нищо. Минута по-късно си взех забрадката и торбата и тръгнах за работа. Дрехите ми все още бяха мръсни и кални. Нямаше да имам време да ги изпера преди деня за пране.

Когато се върнах по обед, Сергей беше извадил коритото, а Степон беше донесъл вода от потока. Дори бяха стоплили вода, за да се изперат дрехите по-лесно. Погледнах ги и после извадих трите яйца, които жената на лихваря ми даде. Тя ме попита какво се е случило. Отговорих й, че брат ми е повръщал от нещо, което е ял, а тя каза, че най-добрият лек за болен стомах е да се пие сурово яйце и ми даде три яйца. Аз изядох едното, Сергей изяде едно и половина, а другата половина беше за Степон. После те нарязаха нашите малки зелки, за да ми помогнат, а аз изпрах дрехите си и когато свърших, сготвих обеда.