Рассел Киркпатрик - През лицето на света

— На колко години е тя?

— Петнадесет, шестнадесет… някъде там. Май шестнадесет.

Индретт въздъхна. Защо младите усложняваха толкова нещата? Как така тези щастливци съумяват да се направят тъй нещастни? Припомни си собствената младост…

— Лийт е в лошо настроение, откакто баща му тръгна — каза Хал. Сви устни замислено и отново се обърна към тигана.

Майка му седна в любимия си стол с висока облегалка, заровила лице в шепи. Не само Лийт , помисли си тя. Колко още? И дали изобщо?

Следващият ден настъпи ясен и свеж, с ярък и приятен следобед. Никой в селото не се остави да бъде заблуден от големия им враг — той винаги ги изкушаваше с лъжливи надежди, сякаш се надяваше да ги убеди, че пролетта току ще настъпи. Макар уловката му да бе очевидна, имаше и такива, на които им се щеше да можеха да се доверят на хубавото време, предложено им от меките есенни дни.

Светът на Северните покрайнини бе управляван от времето. Близо до брега, студени северни хали и топли южни ветрове се бореха през цялата зима; валеше обилен сняг, който обаче се топеше бързо. Жителите на крайбрежните градове като Лулеа и Вапнатак живееха в средищен свят на мек бял сняг и подгизнала киша. По-навътре в сушата, по Склоновете, където южните ветрове не достигаха, само четири месеца деляха пролетта от първия есенен сняг. Макар там да падаше същото количество сняг, студът не му позволяваше да се стопи, така че преспите се трупаха чак до пролетното топене. Хората от северните части на Фирейнс можеха да бъдат разграничени по прекарваните от тях зими: малцината свирепи и закалени вътрешняци презираха „по-меките“, по-малко склонни към приключения брегаджии. Зимата определяше голяма част от живота на всички жители на северен Фирейнс, ала северняците се бяха научили да я разбират. И когато пет дни хубаво време бяха последвани от хапещ северен вятър и селото осъмнеше в дълбок снежен килим, никой не се чувстваше изненадан. Започваха да се редят дни на суграшица, слани, мъгла и смразяващи температури. Тази година поне бяха приключили с прибирането на реколтата.

Но един селянин не стана свидетел на това нападение, тази зимна прелюдия. Ледновихрената треска рядко се оказваше сериозна, заболелите от нея обикновено прекарваха два дни с настинка, възпалени гърди и главоболие. Ала Лийт не оздравяваше. Кашлицата отшумя след три дни, температурата спадна, но той все така не напускаше леглото. Изглежда не чуваше честото изразяване на притеснение от страна на майката и със задълбочаването на отпадналостта си, все по-рядко и по-рядко отговаряше. През повечето време лежеше тихо пред огъня със затворени очи. Селският хауфут организира среща за Средозимника, но не получи дори отговор от младежа.

— Не е естествено! — изпуфтя набитият вожд, опирайки се на тоягата си, неотдавна придобит навик. — Трябва да е навън, да ти помага да спретнеш къщата за зимата, не да се излежава в леглото си. Изглежда тази година се задава дълга и тежка зима. Ако знаех, щях да изпратя някой от младежите да ти помогне.

— Благодаря ти, хауфуте — отвърна внимателно жената. В Северните покрайнини, избраният селски старейшина винаги бе наричан хауфут, по причини отдавна забравени; собственото му име рядко биваше употребявано. — Ако трябва да съм честна, Лийт се промени, откакто баща му замина. Убедена съм, че ще се оправи, щом Манум се върне.

Хауфутът се намръщи.

— Но кога ще стане това? Чака те работа, преди да настъпи същинската зима. Момчето ти няма да може да се излежава така, когато снегът натежи на непоправения ти покрив. И Кърр дойде да ме види вчера. Каза, че Манум му дължал няколко дни във фермата — забравих колко точно — и ме попита дали Лийт можел да го замести.

Тя се вторачи в него с леден поглед, усещайки познатият гняв да се разпалва в нея.

— Вече дадох съгласието си, Индретт — каза той с набраздено чело и умоляващ поглед в разтревожените си очи. — Моля те, не се забърквай в неприятности със стария Кърр. Знаеш колко ни е нужен за Средозимника. Без овнешкото му не би имало Средозимник. Моля те, пусни Лийт да поработи при него тази седмица. Заради всички ни.

Индретт кимна колебливо. Бе отминало времето на острите думи. Не се притесняваше за Кърр, старият човек беше безобиден, макар и груб. Всъщност дори й допадаше сопнатият му маниер. Предпочиташе го пред любезната надменност, с която всеки ден се сблъскваше на пазара. Но селският хауфут би могъл да предизвика големи неприятности на Лийт, ако пожелаеше. Може би хауфутът бе прав. Може би тя беше прекалено отстъпчива с момчето. Ако само Манум си беше у дома.