Рассел Киркпатрик - През лицето на света

Всички бяха щастливи, Лийт знаеше това. Толкова щастливи. Само дето той не се чувстваше такъв.

— Не знаех, че горнякът ще излезе днес — каза инатливо Лийт. — Ако знаех, нямаше да остана навън.

Брат му отново не каза нищо. Чувствайки се разгневен, наранен и виновен заради нерационалното възмущение, което винаги го обхващаше при опитите да обсъжда неща с Хал, Лийт се извърна и се зави презглава. Студената му храна тупна на пода.

— Лека нощ, Лийт — дочу се добросъвестният глас на брат му.

Лийт прекара неспокойна нощ. Тялото му изпитваше горещина и студ едновременно, краката и гърбът го боляха. През по-голямата част от нощта лежа неподвижно в очакване на утрото, опитвайки се да мисли за предстоящите снегове, изследванията, които щеше да направи, Средозимника и Пиесата, която щеше да се играе. За всичко друго, но не и за Стела. За всичко друго, но не и за болезнено срамното нещо, което бе извършил. О, Най-възвишени, защо го сторих? Моля те, нека сега заспя и на сутринта всичко това да не се е случвало. Най-накрая с приближаването на зората потъна в дрямка.

На сутринта Хал се събуди и видя брат си да се мята трескаво. Облече се бързо, сетне тихо отиде в кухнята. Майка му понечи да го поздрави, но той я прекъсна.

— Лийт не се чувства добре. Лека ледновихрена треска, струва ми се.

— Ох — тя въздъхна. — Какво, за бога, е правило това дете снощи? Знае какво може да причини есенният вятър.

— Не искаше да спре да чака Стела. Имаме ли някакви зимзелени листа в шкафа?

— Не, нито ти ще излизаш да береш днес. През по-голямата част от нощта валя. Имаме брезова кора, но е малко изветряла. Ето, наглеждай палачинките, докато аз видя какво може да се намери в гората.

— Трябва да има малко близо до голямата ела, която падна миналата пролет — Хал коленичи до огнището на изкривеното си коляно и изтегли димящо дърво от огъня. — Един лек снеговалеж не би трябвало да ги е покрил.

Майка му си облече поръбено с кожа мушамено палто, кожени ботуши и вълнени ръкавици. Усмихна се на Хал, докато покриваше бляскавата си черна коса с качулката.

— Всяка година някой в селото заболява от ледновихрена треска и се обръща към теб за помощ. Сега поне пациентът не трябва да ходи далеч.

Тя отвори яката дървена врата и погледна навън в утрото. Ясно, свежо и ободрително, то обви студените си ръце около нея в позната прегръдка. Жената се обърна и погледна привързано по-големия си син.

— Старият враг е дошъл рано тази година — каза тъжно тя, сетне пристъпи сред студения въздух и затвори вратата след себе си.

Когато се завърна, завари лежащия Лийт да трака със зъби, увит с одеяло пред наръчкан огън, да отпива гъст бульон. Хал бе приготвил още супа, която къкреше на огъня и ароматът се пропиваше във въздуха на малката дървена къща. Сакатият младеж правеше още палачинки в тигана, но ги остави при завръщането на майка им, която се отръскваше и удряше крака от студа.

— Намери ли много листа? — запита през рамо Хал, докато добавяше още вода да се вари.

— Достатъчно. Нямаше кой знае колко. Много ли ще ти трябват тази зима?

— Да, но няма смисъл да ги събираме сега. Зимата може да се окаже дълга и в такъв случай ще е по-добре да са в земята, вместо да стоят в шкафа. Идвам, Лийт — провикна се и отля от бульона в купа.

— Аз ще му го занеса.

Дребната, но силна жена срита ботушите си и тихо пристъпи сред дебелите килими, покрили гладкия дървен под. Синът й се раздвижи и протегна слаба ръка, докато тя коленичеше и му подаваше димящата купа, клатейки глава.

— Мъже — подигра се добронамерено, прикривайки тревогата си при вида на прекалено блесналите очи и трескавото чело. — Толкова са силни. Малко студ и вече си мислят, че умират.

— Не е само ледновихрената треска — тихо й обясни Хал, когато пациентът не можеше да ги чуе. — Вчера бе наранен. Чувства се разочарован. Но най-много страда за баща си.

— Като всички ни — жената се извърна.

— Не мисля, че иска да оздравее. Някой трябва да прекарва време с него, но той не иска да се занимава непрестанно със сакат брат. Приятелите му изглежда все се занимават с други неща: преследват момичета, прекарват следобедите си край езерото, гмуркат се от скалата, крият се в горите — знаеш местата, където отиват. Лийт вече не се чувства на място сред тях и си играе с по-младите момчета, за което му се подиграват. И когато покани Стела да отидат до езерото…

— Дъщерята на Пел и Херца?

Хал кимна.

— В момента тя е популярната. Всички момчета искат да бъдат видени в компанията й. Подиграваха се на Лийт, когато разбраха, че я е поканил на среща. Ще му се подиграват още повече, защото тя не дойде.