Дженнифер Арментраут - Отпор

Момичето в ръцете ми взе да се върти и успя да освободи едната си ръчичка. Замахна с нея, бутна шапката ми на земята и косата ми се разпиля по гърба. Луксианецът пристъпи напред оголил зъби.

Лошо.

Ръцете ми бяха заети с едно ритащо и пищящо дете, затова трябваше да отстъпя. Обърнах се и хукнах по най-близката пътека. Щом завих зад ъгъла, миризмата на изгоряла плът и пластмаса се усили. Заритах разпилените по пода питки хляб и тогава спрях. Майчице мила.

Наоколо беше пълно с голи извънземни.

Дори да не бях хибрид и да не знаех как да проверя дали някой от зяпачите не е извънземен под прикритие, точно в този момент щеше да бъде трудно човек да не забележи луксианците, тъй като пълната им голота явно никак не ги смущаваше.

Някак не много на място си дадох сметка, че виждам повече мъжка и женска плът, отколкото някога съм пожелавала да видя, но тогава се обърнах, забелязах Арчър, който застана до мен и по-голям страх завладя мислите ми.

Бяха ни обградили.

— Доволна ли си? — изсъска Арчър и аметистовите му очи светнаха гневно.

Най-малко шестима луксианци се взираха в нас и се мъчеха да разберат какво точно представляваме. Трима бяха в човешки образ и стояха до хората, чиито тела бяха асимилирали. Другите трима бяха в истинския си вид и червено-бяла светлина обагряше телата им. Откъм гърба ни се появи луксианката от предната част на магазина.

Нито един от тях нямаше вид на създание, което гори от желание да ни прегърне и да ни дари с любовта си.

Сърцето ми заблъска в гърдите. Приклекнах бавно и се взрях в мокрото от сълзи личице на момиченцето.

— Щом те пусна, бягай — прошепнах. — Бягай бързо, колкото сила имаш, и не спирай.

Не бях сигурна дали ме разбра, но се молех да е така. Въздъхнах тежко, пуснах я и я побутнах лекичко към пролуката между две пътеки. Детето не ме разочарова. Обърна се и се втурна напред. Изправих се, искаше ми се да направя нещо повече за нея.

Един от излъчващите светлина луксианци се плъзна към нас, сетне спря и наклони глава. Всички останали — и в истинския, и в човешкия си облик — извърнаха очи към жената, от която бях отмъкнала детето.

Тази работа ще свърши зле. — Гласът на Арчър стигна неканен до мен. — Ще сбъркам ли, ако предположа, че когато ти кажа да бягаш, ще хукнеш с пълна сила?

Поех си дълбоко дъх. — Няма да те изоставя.

Усмихна се. — И аз така си помислих. Тогава да атакуваме. Ще разчистим пътека към изхода.

Докато бях в Дедал, ме научиха да се бия като човек, но също и да използвам Извора. Участвах в това обучение и във Вегас и макар сега донякъде да изпитвах увереност, че мога да надвия най-добрите, арктически мощен порив от страх плъзна по гърба ми.

Изведнъж, без да даде знак дори, Арчър побесня.

Спусна се, протегна ръка напред. Топка чиста енергия плъзна по ръката му, избухна от дланта му и удари луксианеца в средата на голите му гърди, отърсвайки го от човешкия му облик и запращайки го в стъклената витрина с млечните продукти. Кутиите се спукаха и по пода потекоха реки от мляко.

Арчър се извърна и се прицели в голата жена, но тогава един от светещите луксианци се нахвърли отгоре му. Аз почерпих сила от Извора. Светлината, която се завъртя по ръката ми, бе по-слаба от тази на Арчър, но свърши работа. Тя се изви над пътеката, удари луксианеца в рамото и го завъртя към мен.

Подготвих се да хвърля нова мълния, когато в рамото ми избухна болка. В един миг стоях изправена, а в следващия се намерих на колене и от лявото ми рамо излизаше дим. Докоснах внимателно мястото и едва се принудих да стана. Ръката ми бе изцапана с кръв.

Обърнах се и по чудо избегнах насочения към лицето ми як юмрук на един луксианец в образа на млад мъж. Залитнах една-две крачки назад, закрепих се и повдигнах коляно. Въздухът край мен се раздвижи, щом забих крака си в място, към което отказвах да погледна.

Луксианецът се преви на две.

Усмихнах се мрачно и го улових за кестенявата коса. В този миг той започна да се трансформира, затопляйки ръцете ми, но аз успях да го прасна с коляно в носа. Костта се счупи, но осъзнавах, че това няма да го спре.

Знаех какво трябваше да направя.

Арчър запрати нова мълния, а аз почерпих сила от Извора. Енергията потече по ръката ми и се изсипа като водопад върху главата на извънземния в мига, в който той я надигна — очите му светеха и приличаха на бели кълба.

В следващия момент полетях назад, сякаш ме блъсна кола. Въздухът припукваше от статично електричество. Паднах по гръб на твърдия под и за миг останах зашеметена, взирайки се в счупения капак на флуоресцентната лампа, който се поклащаше насам-натам.