Дженнифер Арментраут - Опал

Погледът на Деймън срещна моя, ужасът в невероятно зелените му очи разби сърцето ми на милиони парченца. Той разбираше — о, боже, той разбираше какво се случваше. Аз бях уловена с останалия арумианец.

Прозвуча изстрел. Обувки и ботуши затропаха по пода. Сякаш идваха отвсякъде. Пред нас, зад нас, от всички ъгли. Но аз не можех да се обърна, не можех да погледна зад себе си, не можех да откъсна очи от Деймън.

— Кити — прошепна умоляващо той.

Сирените избухнаха остро.

Деймън реагира мигновено, но за първи път в живота си не беше достатъчно бърз. Нямаше как да бъде.

Аварийните врати се отвориха от тавана и от пода, а Деймън се изстреля настрани и притисна ръка към контролното табло. Нищо не работеше. Вратите продължаваха да се отварят. Синята светлина беше като порой от разруха, който ни заобикаляше. Деймън се изви към мен. Той скочи към синия щит и аз извиках ужасено. Щеше да бъде унищожен, ако удареше лазерите!

Измъкнах от Извора колкото можех, протегнах ръце, пренебрегнах горещината и насочих към Деймън последната си сила и воля и задържах тялото му далеч от сините светлини, докато Матю не изскочи отзад, грабна Деймън и го дръпна далеч от светлината, успявайки да го събори на колене.

Беше твърде късно.

— Не! Моля те! Не! — изрева той, гласът му се тресеше по начин, който никога преди не бях чувала. — Кити!

Гласовете и звуците от ботуши се приближаваха, както и смразяващата костите студенина на арумианеца. Почувствах ги по гърба си, но не можех да отделя поглед от Деймън.

Очите ни се срещнаха и никога, никога няма да забравя ужаса в неговия поглед, вида на сурова безнадеждност.

За мен всичко беше сюрреалистично, сякаш не бях тук. Опитах се да се усмихна заради него, но не съм сигурна, че успях.

— Ще се справя — прошепнах, докато очите ми се пълнеха със сълзи. Вратите на тавана и на пода се отваряха. — Всичко ще бъде наред.

Очите на Деймън имаха стъклен блясък. Ръцете му се протегнаха с разперени пръсти. Така и не достигнаха лазера или вратите.

— Обичам те, Кейти. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам — каза той, гласът му беше дебел и дрезгав от ужас. — Ще се върна за теб. Ще…

Аварийните врати се затвориха с тихо „туп“.

— Обичам те — казах аз, но Деймън… Деймън го нямаше.

Той беше от другата страна на вратите, а аз бях пленена — с арумианците и Дедал. За момент не можех да мисля, не можех да дишам. Отворих уста, за да извикам, но ужасът се просмука в мен и спря звука.

Обърнах се бавно и вдигнах глава, а самотна сълза се плъзна по бузата ми. Арумианец стоеше там с извита настрани глава. Не можех да видя очите му зад очилата и бях доволна от това.

Той коленичи и отвъд него и другите арумианци видях мъже в черни униформи. Арумианецът се протегна, прокара леден пръст по бузата ми, проследи сълзата ми, а аз се отдръпнах и се свих срещу аварийните врати.

— Това ще боли — каза арумианецът.

Той се наведе, лицето му беше на милиметри от моето и аз усещах студенината на дъха му.

— Боже — прошепнах.

Във всяка клетка на тялото ми изригна болка и въздухът излетя от дробовете ми. Просната там, не можех да помръдна. Ръцете ми не действаха. Някой ме беше стиснал отстрани, но кожата ми беше безчувствена. Сякаш пищях, но не се чуваше звук.

Нямаше го Деймън.

Благодаря на прекрасния екип от Ентангълт Тийн — Лиз Пелетиер, Стейси Ейбрамс, Стейси О’Нийл и Ребека Мансини. И на агента си Кевин Лион — ти си страхотен, както винаги. Ако не бяха моите приятели и роднини, сега щях да драскам по стените на някоя самотна пещера, така че ви благодаря, че останахте с мен, когато се отдадох на писателски гуляй. Специални благодарности на Пипи Тод и Щтела Циоциоз за страхотните манекени за корицата и за това, че се включиха в нашите турнета.

Но нищо от това нямаше да е възможно, ако не бяха читателите. Обичам ви, хора. Иска ми се да можех да прегърна всеки от вас, но аз не умея да прегръщам добре, така че би било ужасяващо неловко. Така че, доверете ми се, тези благодарности са за предпочитане пред прегръдка. Обещавам.

$id = 9622

$source = Моята библиотека

Издание:

Автор: Дженифър Л. Арментраут

Заглавие: Опал

Преводач: Мартин Янков

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: „Егмонт България“ ЕАД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман