Стефани Гарбер - Легендата

— Не те моля да я освободиш — каза Тела. — Моля те да си тръгнеш, преди Джакс да е дошъл. — Блъсна го в гърдите, но Данте не помръдна. Не отстъпи и на педя. Обзе я паника и тя го блъсна отново. Но той нито се възпротиви, нито си тръгна. Не се страхуваше. Изпълваше го нещо много по-лошо от страх. Надежда, че тя ще избере него. Не си тръгваше и не посягаше към картите, защото искаше тя да му ги даде доброволно.

Или си мислеше, че ако изчака Джакс, ще го победи в битка. Така или иначе, Тела щеше да изгуби или майка си, или Данте.

Освен ако не спаси и двамата.

Отначало мисълта беше крехка, но както често се случва с подобни хрумвания, бързо укрепна. През цялото време беше вярвала, че единствено Джакс може да освободи майка й. Ала Тела би могла да заеме мястото й в картата. Каспар беше показал как се прави в пиесата. Просто трябваше да напише името си с кръв върху картата. Във вените й още течеше кръвта, с която Данте и Джулиан я бяха изцелили. Ако собствената й кръв на простосмъртна не беше достатъчна, другата кръв би трябвало да свърши работа.

Досега този вариант не й се беше струвал възможен. Мисълта да попадне в капан винаги я беше ужасявала. Но може би Любовта беше създание от друг свят като Смъртта. И откакто се беше отворила за Любовта, тя щеше да я преследва неотклонно, а и изглеждаше много по-могъща от Смъртта.

В миналото Тела бе подценявала любовта. Смятала бе, че романтичната любов е просто по-силна форма на физическото желание… но настоящият момент нямаше нищо общо със страстта. Изтъкан беше от непреодолимо желание да спаси майка си и Данте, по-силно от импулса да спаси себе си. И я правеше безстрашна по един съвсем нов начин.

Тела сряза върха на пръста си с пръстена на майка си.

— Тела, какво правиш? — попита Данте.

— Можеш да вземеш картите, но ми обещай да си тръгнеш, преди Джакс да е пристигнал. — Притисна кървящия си пръст към картата, която държеше майка й в капан.

— Тела — повтори Данте. — Какво правиш?

— Каквото би направила всяка героиня.

— Не! — изрева Данте веднага щом осъзна какво е имала предвид. — Тела, не го прави. Майка ти не би искала това от теб.

Посегна към картата, но беше късно. Името на Тела вече беше изписано отгоре й с кръв.

— Свършено е вече — промълви тя.

Направи опит да се усмихне. Най-после беше истинска героиня. И беше платила за това с всичко.

Устните й се разтрепериха, горещи сълзи изпълниха очите й.

— Тела — изрече дрезгаво Данте, сякаш и той беше на ръба на сълзите. — Знам, че няма да ми повярваш, но нито за миг не съм искал да стане така. Когато подготвях играта, знаех, че майка ти е скрила картите, но не и че е заключена в една от тях. — Обхвана с длани лицето й. Но колкото сълзи изтриваше с палци, двойно повече преливаха от очите й. — Толкова съжалявам. Оказах се недостоен за теб.

Тя се отпусна в прегръдката му. Не бе подозирала, че Легендата е склонен да се извинява, пък и нямаше за какво. Вината не беше негова. Сама беше взела решението. Никой не я беше принудил. Не знаеше колко време е необходимо на заклинанието да подейства, но сигурно нямаше да е дълго. И понеже историята й явно нямаше да има щастлив истински край, Тела реши да превърне последните си мигове свобода в един сладък привиден край.

— Излъгах Скарлет за целувката ни — каза тя.

Данте притисна устни към челото й.

— Знам.

— Не съм свършила — смъмри го Тела. — Искам да знаеш защо я излъгах. Не беше от срам. Казах го, за да не се тревожи Скарлет, защото още тогава подозирах, че е възможно да съм се влю…

Нощта. Светът. Звездите, които ги гледаха отгоре. Всичко изчезна.

А после изчезна и Тела.

Онези, които още са гледали към небето в търсене на улики, макар играта вече да беше спечелена, сигурно са забелязали появата на нови звезди, звезди, които никой не бил виждал от столетия. Защото много отдавна не били правени саможертви от такава величина.

Хората са себични по природа. Звездите били виждали хиляди доказателства за това.

Ала в онази нощ, докато гледали отвисоко към света, звездите видели прояви на истинско себеотрицание.

Първо, от страна на младата жена.

Глупава млада жена.

А изглеждала толкова обещаваща. Сега била безполезна. Хартия.

Но било интересно да се наблюдава реакцията на младия мъж.

Звездите се навели да видят по-отблизо. Той бил свалил гарда си и това им позволявало да се движат по-свободно, отколкото през последните няколко нощи. Приятно било да го гледат как страда. Това момче, което се интересувало само от себе си, сега се тресяло от гняв. Дано младежът не направел нещо твърде глупаво. Сключил бил сделка с тях и те нямали търпение да получат обещаното. Мъртъв или уловен в карта не им вършел работа.