Стефани Гарбер - Легендата

Тела се изсмя.

— Ще се престоря, че това не съм го чула — каза Елантин. — Сигурно има закон, който забранява да се присмиваш на императрицата в лицето й. Но подозирам, че простъпката ти е свързана с майка ти, а не с мен. Знам, че и собственото ми дете негодува срещу мен така, както ти негодуваш срещу своята майка. Аз също се провалих в тази си роля. Допуснах грешки, които ме принудиха да се разделя с детето си за много дълго време. Но това не означава, че не го обичам. Вярвах, че постъпвам правилно, но взетите решения само ни разделиха.

— Пък аз чух, че изчезналото ви дете се я появило.

— Все забравям колко бързо се разнасят клюките в двореца. — Елантин се усмихна, но очите й станаха някак още по тъжни. Сбръчканите й устни се извиха нагоре, но ъгълчетата на очите й се смъкнаха надолу. Това изражение не беше на майка, която току-що се е събрала с детето си.

Ала императрицата не отрече слуховете. Тела се запита дали тази внезапно появила се персона е истинското дете на Елантин, или просто начин да се отстрани Джакс от престола сега, когато императрицата умираше.

— През по-голямата част от живота си поставях Меридианната империя над всичко, дори над детето си. Сега съжалявам за много от онези решения, но е твърде късно да променя стореното. Сигурно точно затова се сетих за теб сутринта. — Тъгата в очите й се сгъсти. — Не знам какво е станало с майка ти, след като си е тръгнала, но се надявам да я намериш, Донатела. Не бъди като мен, не се задоволявай с компромиса на привидния край, щом можеш да имаш истинския.

— Дори не знам дали разбирам какво означава това — промърмори Тела.

— Означава, че повечето хора се отказват в най-трудния момент, тогава, когато ситуацията изглежда безнадеждна. А точно тогава надеждата е най-необходима.

Елантин се усмихна и част от тъгата в очите й се разсея. Гледаше към ръката на Тела.

— Виж. Май дори майчиният ти пръстен е съгласен с мен.

Тела отскочи инстинктивно назад. Опалът на пръста й пулсираше. Цветовете в ядрото на камъка се движеха. Златната нишка в центъра избухна като пламък, погълна виолетовото и черешовото и скоро целият камък грееше като кехлибарен пожар.

Кулата се разтресе под краката й. Трая само секунда, но в този миг дори звездите отвън сякаш примигнаха. Пръстенът беше хубав по начало, но сега изглеждаше буквално неземен и грееше толкова силно, че осветяваше цялата й ръка.

„Какво е направил Данте?“

Нажежена до бяло паника се изля във вените й. Явно е намерил задната вратичка, начина да заобиколи проклятието на пръстена. Защо е трябвало да го прави за нея? Казал й бе да не се притеснява, че не бил готов на чак такава саможертва, но със сигурност беше платил висока цена, за да премахне проклятието.

Тела трепна и короната й се разклати. Тя посегна да я нагласи. Само че ръката й трепереше като краката и вместо да закрепи короната, я събори. Диадемата се стовари на пода със силен трясък.

— О! — Елантин затисна с ръка устата си.

Тела преглътна ругатня. Пет остри парчета обсидиан с лъскави черни опали на върховете я гледаха от пода. Сега вече диадемата беше образ и подобие на Счупената корона.

— Толкова съжалявам — промълви Тела с пресекващ глас.

— О, не се кахъри, дете. Прислугата ще почисти, а ти не си направила нищо лошо.

Но й предстоеше да направи нещо лошо.

Все така разтреперана, Тела се взираше в счупената корона и мислеше за невъзможния си избор. Данте беше намерил начин Тела да влезе в майчиния си трезор, без да жертва свободата си. Разбира се, не знаеше дали го е направил, за да спаси нея от звездите, или за да й осигури достъп до картите. Дори не беше сигурна кое от двете предпочита. Ако Данте беше направил саможертва, за да я спаси, как би могла да го предаде на Джакс, без да изгуби самоуважението си? В случай че Данте беше Легендата. А Тела още не знаеше кой е господарят на Каравала.

И нямаше да разбере, ако не спечелеше играта.

Но дали нямаше да е по-добре, ако не спечелеше играта?

„Победата в играта ще ти струва цена, за която по-късно ще съжаляваш.“ Найджъл я беше предупредил, но дори да не беше, Тела знаеше, че така или иначе ще съжалява. Ако избереше да предаде Легендата на Джакс, така че Джакс да отнеме силата му, Принцът на сърцата щеше да освободи орисиите и най-вероятно щеше да убие Легендата. Но ако избереше да не предава Легендата, ако му дадеше картите с орисиите, той щеше да ги унищожи, а заедно с тях и майка й, защото всички карти в тестето бяха свързани.