Стефани Гарбер - Легендата

Първата й мисъл беше да провери Оракула, да види дали бъдещето й се е променило, но вече не можеше да вярва на картата. Приключила бе с диктата на орисиите. Вече сама щеше да взема решения.

Сенките по пода и гънките по кожата на ръцете й подсказваха, че е спала непробудно в продължение на часове. Това не бе влизало в плана й, макар вече да не планираше победа в Каравала.

Свечеряваше се. Светлината, която се лееше през прозореца, оцветяваше апартамента в зловещи оттенъци на червеното, освен перленобялото писмо, което чакаше кротко на ръба на леглото й.

Тела разкъса трескаво плика и започна да чете. Буквите се размазваха пред очите й, но след първите два реда зрението й се проясни, а мозъкът й се разсъни окончателно.

Моя скъпа Донатела,

Благодаря ти за компанията снощи на малката ми частна вечеря. Да се запознаем бе неочаквано удоволствие. Чак след като си тръгна, осъзнах колко ми напомняш на един специален човек, когото познавах някога. Не че си приличате в лице, но у теб има нещо от непобедимия дух и енергия на Рай Изгубената. Запитах се дали тя не е майката, която търсиш.

Вероятно не би трябвало да го казвам, предвид биографията й, но истината е, че Валенда изгуби от блясъка си, когато Рай изчезна. Тя беше съкровище. Ако наистина е твоя майка и аз мога да ти помогна в търсенето, ще се радвам да го направя.

До нови срещи,

Елантин

Тела четеше и препрочиташе писмото. Нямаше представа колко време е прекарала така, но когато погледна отново към прозореца, видя, че слънцето почти е залязло. Всеки миг Легендата щеше да подпали ново съзвездие на небето, знак, че Каравалът започва отново.

Преди да прочете писмото на Елантин, Тела бе готова да се откаже от играта, да не се занимава повече с невярната си майка и нейното прокълнато тесте карти. Ако не отвореше трезора, орисиите нямаше да излязат на свобода, а Легендата нямаше да унищожи майка й. Един съвсем разумен компромис. Сега обаче, след писмото на Елантин, това решение й се струваше малодушно. Приличаше й на привидния край, за който бе споменал Армандо.

Знаеше, че е глупаво да си представя по-добра версия на майка си от онази, която беше видяла в Храма на звездите. Ала писмото на Елантин я изпълни с надежда, че в историята на майка й има и друго, точно както беше казал Данте.

— Доставка — извика тих глас през вратата.

Тела мушна писмото от Елантин под завивките миг преди вратата да се отвори.

Слугинята носеше голяма кутия в сливов цвят с пурпурна панделка колкото пъпеш. Явно костюмът на Тела за Навечерието, изпратен от ателието на Минерва.

— Сигурно ще ви трябва помощ да се облечете. — Слугинята махна капака на кутията. — О, това е най-хубавата рокля, която съм виждала. Всички вас ще гледат.

Слугинята извади дреха в опушен сребристосин цвят от кутията и сребърни искрици се зареяха в стаята. Шивачката не беше одобрила избора на Тела за костюм, но с роклята се беше справила фантастично, нищо че цветът й напомни на Тела за очите на Джакс.

Дрехата беше с гол гръб, прикрит от къса прозирна пелерина с цвета на разтопено сребро. Слугинята й помогна да облече роклята, после прикачи пелерината към тънките, обшити с мъниста презрамки на раменете. Корсажът бе от опушено синя материя, фина и прозирна като звезден прах, която би била крайно неприлична, ако не бяха потопените в сребро листа, пришити в областта на гърдите и надолу към талията, сякаш обрулени от ветровете на вълшебна буря. Широката пола беше в среднощно синьо и цвета на течен метал, комбинация, която улавяше светлината по различен начин при всяко движение на Тела и нашепваше, че всеки по-бърз пирует би я направил невидима в реалния свят.

— Прекрасна е — възкликна момичето. — А сега да сложим… — Думите пресекнаха изведнъж, когато се наведе да извади от кутията короната със свещите и мрачния черен воал. — Ще се предрешите като Изгубения наследник? Сигурна ли сте, че е разумно?

— Сигурна съм, че не е твоя работа — сряза я Тела и грабна короната от ръцете на момичето.

— Само се опитвах да помогна. — Младата слугиня бързо приклекна в реверанс. — Простете, но съм чувала, че годеникът ви е избухлив, и реших, че ще е добре да ви предупредя, предвид случилото се.

Тела се опита да потисне любопитството си. Последният й разговор с нахална слугиня не беше довел до нищо добро, но това момиче звучеше искрено притеснено, а и гласът му сякаш й беше познат — от онази първа нощ в двореца, когато неволно бе дочула две слугини да си говорят в банята на апартамента й. Зайчето, което бе изразило съчувствие към новата годеница на престолонаследника.