Стефани Гарбер - Легендата

— Още не си ми казал защо беше със сестра ми — настоя Тела. — Искам да стоиш далече от нея.

Джакс вдигна поглед от кинжала си.

— Тя дойде да ме търси.

— И защо ще прави такова нещо?

— Обещах й да не казвам.

Тела изсумтя.

— Не се дръж като почтен човек.

Джакс отхапа голямо парче от обелената ябълка.

— Само защото етичният ми кодекс се различава от твоя, не значи, че нямам морални задръжки.

— А може би е време да го преосмислиш — изтъкна Тела. — За повечето хора убийството е по-осъдително деяние от издаването на нечия тайна.

— Да съм убил някого, откакто ме познаваш? — Джакс прокара език по острите си бели зъби, преди да ги забие отново в ябълката. Лъскав сок, червен като кръв, потече от ъгълчетата на устата му. Подиграваше й се.

Държеше се небрежно и дори лекомислено, но беше пресметлив и самоуверен в най-висша степен. Сигурно гледаше на Тела точно като на ябълката си — нещо сочно, от което да отхапеш и после да захвърлиш.

Още една червена капка се стече по брадичката му и тя не издържа. Нахвърли се отгоре му. Изби ябълката от бледата му ръка. Опита се да го хване за гърлото.

Той стисна китките й моментално.

— Не можеш да ме убиеш.

— Но мога да опитам — изсъска Тела и го изрита.

Джакс избегна с лекота ритника.

— Напразно се мориш — каза спокойно той. — И без това изглеждаш изтощена. Пести си силите за играта довечера.

Тя продължи да рита.

Той все така избягваше без усилие ритниците й. Изглеждаше отегчен.

Ала Тела можеше да се закълне, че усеща как кръвта препуска по вените му и затопля ръцете му, които още я стискаха за китките. Правеше се на безразличен, но сърцето му биеше бързо като нейното.

Тела застина. Сърцето му биеше.

Тя залитна назад и Джакс я пусна.

— Имаш пулс.

— Не. Сърцето ми спря да бие отдавна. Явно ти не си в ред. — Гласът му беше по-студен от всякога, но не заличи ясния спомен за горещите му ръце върху китките й.

— Може да съм всякаква, но знам какво усетих — каза Тела.

„Само заради един човек сърцето му щяло да забие отново. Заради единствената му истинска любов. Казват, че целувката му е смъртоносна за всички, освен за нея, неговата единствена слабост…“

— Накарах сърцето ти да забие — изграчи Тела. Беше нелепо и безумно. Но и вярно, както подсказваше собственото й сърце, което биеше все по-бързо, вместо да се забавя. Туп. Туп. Туп. Туп. Туп. Туп. Никога не го беше усещала толкова силно. Така свободно. — Аз съм единствената ти истинска любов. Целувката ти не може да ме убие.

Джакс свъси още повече чело.

— Не трябва да вярваш на всяка история, която чуеш. Да ти изглеждам влюбен в теб?

— Винаги си ми изглеждал като чудовище, но това не значи, че легендата греши. — А и сигурно не беше задължително Тела да го обича на свой ред, за да е истинската му любов. Предвид че беше орисия и въплътено зло, Джакс едва ли разбираше и усещаше любовта като обикновените хора. Но всичко това нямаше значение. Важното бе, че като неговата истинска любов, Тела не можеше да пострада от целувките му. Вече нямаше нужда да печели играта, за да оцелее.

— Това нищо не променя. — Изражението му толкова се изостри, че острие на кинжал би изглеждало меко в сравнение с лицето му.

Но Тела вече бе свикнала с безмилостните му погледи. Те, също като отровните му устни, не можеха да я наранят.

— Напротив — заяви тя. — Това променя всичко.

— Не и за майка ти. — Джакс притисна с тока на ботуша си ябълката, докато плодът не се размаза в локвичка сок на земята. — Без мен не можеш да я освободиш.

— А може би вече не държа да я освобождавам. — Тела го каза сериозно, но думите загорчаха в устата й. Не беше докрай лъжа, но не беше и истина.

Джакс, изглежда, долови колебанието й. Тръгна бавно към нея с разширяваща се усмивка.

— Наричаш мен чудовище, но дори по моите стандарти това е жестоко, Донатела.

Усмивката му изчезна и за миг тя зърна кухия ужас зад самодоволната му физиономия. Помнеше същото изражение от първия път, когато Джакс беше споменал какво е да си затворен в карта.

— Освен ако не си напълно сигурна, че не искаш повече да видиш майка си, ще се наложи да ми помогнеш. Легендата се страхува, че орисиите ще се освободят и ще откраднат силата му, макар самият той да иска нашата сила повече от всичко. Ако някога сложи ръка върху тестето на съдбата, което ни държи в затвор, ще ни унищожи, нас, както и майка ти. Единственият начин да я спасиш е да спечелиш играта и да ми помогнеш да я освободя. Освен ако не си достатъчно глупава да заемеш мястото й, а предвид думите ти отпреди малко, едва ли си склонна на такава саможертва.